Тоест доказахме, че е съществувал поне един интелект, който е умрял и неговото състояние не е преминало в живот след смъртта. Не знаем какво точно е станало с него, но не е живял след смъртта си.

Тоест по същата логика доказахме, че живот въобще и на земята може не е съществувал, защото когато се е появил първият интелект той е нямал с кой да комуникира. Не знаем какво точно е станало с него, но не е живял след създаването си :).

Какъв смисъл би имал живота след смъртта?

А какъв смисъл би имал живота, без живот след смъртта, при положение че всички сме смъртни ? Или какъв смисъл би имал живота въобще, ако не е вечен ?
То така не би имало смисъл въобще да се живее, дали сега ще умра или след 50 години, или въобще няма да съм се раждал - след 100 години ще ми е все едно кой от трите варианта се е разиграл, защото по принцип вече всичко ще ми е все едно, или по точно казано няма да ми е нищо щото и аз няма да съм нищо.
Така че стигнахме до извода: по разумно е да приема че живот след смъртта има и да живея съобразно това предположение - ако се окаже грешно - нищо няма да съм загубил - ще съм в същото състояние с този който не е вярвал, но ако се окаже правилно ? :)
Така че невярващия е избрал губеща тактика и поради тежестта на слабостите си е предпочел да се предаде без бой на смъртта защото борбата с нея му се вижда твърде тежка и непоносима, докато вярващия ако ще и отчаяно, но докато е жив ще се бори със смъртта, а докато има борба има шанс и за победа !

Редактирано от въпpoc на 24.08.06 13:08.