|
В отговор на:
"Ние християните вярваме, че първият живот - това е Бог - и че той няма начало, а винаги е съществувал и винаги ще съществува. т.е. няма смърт при него. и така всички безсмъртни души в края на краищата отиват при Бога.
има с кой да общуват - интелект, който за нас е необятен.
Бог е създал всичко останало съществуващо.
Това не ми върши работа. Звучи ми доста наивно. Това е отговор като за малко дете. Аз искам всички подробности, защо, кога, как? И доказателсва от рода на ето пише го в някаква книга на 14:15 не приемам."
Отговор като за малко дете - ами трудно би било да бъде различен отговора в две, три изречения. А истината е, че отговора и не може да бъде драстично различен - към малко дете и към голям човек. Не го приемай сякаш не те взимам насериозно. Това са твърдения основани на вяра. В края на краищата всеки възглед за света може да бъде сведен до няколко основни изречения - като идея - и би могло всеки от тях да звучи наивно ... или пък неразумно, или пък нереално ... или пък нещо друго си, на някого.
Може да звучи детски и наивно - но е нужно да се скицира накратко, за да се разберат основните идеи на даден възглед. а вече отделните части могат да се развиват допълнително.
В отговор на:
"Аз искам всички подробности, защо, кога, как?"
Подробности - защо, кога и как е създаден света ли?
В отговор на:
"И доказателсва от рода на ето пише го в някаква книга на 14:15 не приемам."
А какви доказателства би приел?
В отговор на:
"Дори не знам какво е "живот в Бога", но май няма значение. Излиза, че Бог е създал човек за някакви си негови цели.
И за какво му е на Бог човечеството? Какъв е смисълът на живота на човека за Бога? Какъв е смисълът на живота на човека за Бога преди и какъв след смъртта?"
Значи аз само нахвърлях няколко изречения - за евентуално по-нататъшен разговор. Далече съм от мисълта, че мога с няколко изречения да изчерпам моя възглед. Признавам си, че малко ще се затрудня в един постинг да го опиша ... (и аз с каква задача се заех ;))
На въпроса какъв е смисълът на човека за Бога - не мисля, че някой християнин може да ти отовори в пълнота. Смятам, че някои неща ще ги разберем чак когато видим Бога лице в лице. Най-общо ... вярваме, че Бог ни е създал, заради любовта си. Да имаме живот в Бога - имам предвид да имаме битие, съществуване. битие подобно на Божието - имам предвид битие, съществуване изпълнено с любов и радост, което е способно да твори добро и да бъде добро.
Вярваме, че Бог е личност - и вярваме, че човек е създаден подобен на Бога, т.е. също личност. Притежаващ собствена воля, собствен разум, собствени действия, способност да твори ... и т.н.
Бог създава човека с цел той да се усъвършенства в доброто (а доброто е сам Бог, защото реално Бог е източник на действителността - или по друг начин казано самата действителност). Но тъй като човека е създаден със свободна воля, той сам може да избира дали да се усъвършенства в доброто или пък не.
В един момент от човешката история - човек решава, че сам може би ще може да си определя действителността и това кое е добро и кое зло. Това става когато Адам и Ева решават, че те могат да ядат от дървото, за което Бог им е казал да не ядат от него (с думите "в деня, в който го направите ще умрете"). Адам и Ева не послушват Бога и това, което Той им е казал наистина става - те умират. От една страна придобиват смъртни тела ("от пръст си направен и в пръстта ще се върнеш"), които до този момент не са имали и от друга страна се отдалечават от Бога и вече почват да губят точна преценка за доброто и злото и за действителността. Този момент от човешката история наричаме грехопадение. От този момент всички хора са смъртни, бидейки потомци на Адам и Ева. И всички хора се раждат с тази си отдалеченост от Бога - придобивайки грешната природа от своите предци. с вродено някакво усещане за това кое е добро и кое е зло, но не точно и със отслабнала воля по отношение на доброто.
Грехопадението се е осъществило с известно съдейстеие от страна на дявола, но все пак по човешката воля.
Човекът е създаден безсмъртен (или поне не със същото смъртно тяло като нашите сега) - но заради грехопадението той става смъртен. Т.е. тялото му се променя така, че да умира след известно време ("от пръст си направен и в пръстта ще се върнеш"), а душата му продължава своето съществуване - като Бог определя нейната съдба, според какъвто е бил земния живот на човека.
Това са пак само основни моменти ... и те от своя страна пораждат още доста въпроси предполагам. Бих продължила това изложение ;) ако имаш желание де :)
|
Re: Задължително ли живот след смъртта съществува? [re: eфp.Пpaз]
