Сега да разгледаме момента, когато първият интелект е умрял. В този момент задължително ли е било неговия живот да продължи след смъртта? Какво би била целта да съществува? Нямало е други мъртви интелекти. Може би е имало живи подобни, може би е нямало. Какъв смисъл би имало продължаването на живота на този първи интелект смел смъртта му? По определение той трябва да може да обитава и да комуникира с новата си среда. Други обитатели е нямало, така че няма да може да комуникира. Остава да е можел само да обитава. Но това е в противоречие с дефиницията на живот след смъртта. Тоест доказахме, че е съществувал поне един интелект, който е умрял и неговото състояние не е преминало в живот след смъртта. Не знаем какво точно е станало с него, но не е живял след смъртта си.
От тук индуктивно можеш да заключиш, че никой не е живял живот след смъртта - вторият умрял интелект не е живял, щото и първият не е => пак "следсмътната земя" е необитавана и така до безкрайност. Или ако не те задоволява можем и принципа на пълната математическа индукция да приложим:
Ти си доказал базата за 1 човек. Сега допускаме, че н-тия човек не може да живее след смъртта, от допускането следва, че и н+1-вия човек не може по същите съображения и от сичкото следва, че никой не живее след смъртта => няма живот след смъртта. Но пропускме, че има Бог и след смъртта човек може да обитава и да общува с Бога и опа така се чупи доказателството.
И добрв като сме по логиката и матиматикити, що никой не иска да приеме доказателството на Декарт, че Бог съществува, като то е издържано в духа на формалната математика ... е разбира се, ако приемем принципа за включване и изключване за верен, но то без такива приемания може ли нещо да докажем изобщо. Земи се запознай с теоремата за непълнота на аритметиката и нейното доказателство...ще спреш да доказваш безсмислици ми се струва, променя възгледите за логиката. Тай де при мен така подейства, а при тебе може и да не подейства, най-малкото ако вече си запознат.
"По-разумно е да се примирим с факта, че обитаваме реалност, в която действат закони, които ни ограничават както по отношение на физически закони (примерно невъзможността да се движим по-бързо от светлината), така и по отношение на методите ни за натрупване на знания."
Редактирано от пpocтo1чoвek на 19.08.06 20:47.
|