Не ме разбра. Противоречията не са от гледна точка на нашата вяра, защото те така нямат стойността, която биха имали иначе. Противоречията са от гледна точка на СЪЩАТА вяра. Помисли върху това. Не напразно казвам ВЪТРЕШНИ противоречия. Това е когато един католик примерно вярва съвсем усърдно по католишки и достигне до задънената улица, която е доказателство, че аксиомите водят дотам еднозначно. Не могат да се сменят аксиомите - това значи да се смени католицизма, което автоматично го прави фалшив, изменчив.

Не си мисли, че мюсюлманството примерно е вътрешно логично. Много хора, които са били стриктни мюсюлмани, са стигали до задънените улици, които показват кривотата на самата му основа. Също както комунистите, които вярвали в партията, но озовали се без вина в лагер, и убедили се, че грешка няма, са разбирали изкривеността на самата система, в която са вярвали безусловно като в нещо съвършено. Ето в такива моменти човек се убеждава, че аксиомите куцат и той започва да търси непротиворечиви такива.

При Православието нещата не стоят така. Никой, който искрено е вярвал по този начин, не е стигнал задънена улица, не е останал като излъгано камилче, не достигнал до доказателство, че аксиомите са погрешни. Просто няма такъв случай. В другите вери има множество такива случаи.