"Това ми беше тезата - в Православието няма вътрешни противоречия, каквито могат да се намерят в другите вери."

В нито една уважаваща себе си вяра няма вътрешни противоречия, те се изчистват с подходящи начални аксиоми. Например за Светата троица, принципа три в едно. Това са противоречия само погледнати от друга аксиоматика, според нея. Както и противоречията които православието вижда в другите религии, според тяхната аксиоматика не са противоречия. Това не е достатъчно за доказване на това коя вяра е най-истинска.


"Вътрешно противоречие означава, че ако си стриктно последователен във вярата си (ама наистина стриктно), да стигнеш до задънена улица, до противоречие, което не може да се разреши. Разни видове двойни стандарти и т.н. Т.е. самата вътрешна постройка на такава вяра е изкривена и в известни случаи това води до ужасни противоречия. "

При последователно прилагане на началните аксиоми не може да се стигне до вътрешно противоречие. Дори вярата че слънцето изгрява през ден от запад не е вътрешно противоречива.


"Православието не съдържа такова противоречие в себе си. Разбираш ли къде е разликата?"

Мисля че до тука вече е ясно моето отношение по въпроса.

"Затова то е истината."

По какво се различава тази истина от това, че Мохамед е истинският месия, и неговите заповеди са по-важни? Къде в това вярване има вътрешно противоречие, че да имаме някакво съмнение? Или че папата е непогрешим? Това е аксиомата, тя се приема, и не води до някакви противоречия.

"Докато в другите вери има. Един пример е достатъчен."

Да де, нали това разправям вече няколко пъти - противоречията които виждате в тях са от гледна точка на вашата вяра, вашите начално приети без доказателства аксиоми. От тяхната погледнато, положението при вас е плачевно. Ето, според моята вяра и моите аксиоми, това за светата троица е логическо противоречие :)