Това ми беше тезата - в Православието няма вътрешни противоречия, каквито могат да се намерят в другите вери. Вътрешно противоречие означава, че ако си стриктно последователен във вярата си (ама наистина стриктно), да стигнеш до задънена улица, до противоречие, което не може да се разреши. Разни видове двойни стандарти и т.н. Т.е. самата вътрешна постройка на такава вяра е изкривена и в известни случаи това води до ужасни противоречия.

Православието не съдържа такова противоречие в себе си. Разбираш ли къде е разликата? Затова то е истината. Не можеш да намериш такъв пример православен да е постъпил точно според вярата си и да е попаднал в параграф 22. Докато в другите вери има. Един пример е достатъчен.