”Ако вие не опитате да докажете, който си вярва в старото, ще си се счита че вярва в истината, който му е писнало - ще си смени вярата и ще почне да заклеймява старата истина... Ако дойде при вас, той вече си е сменил истината, в която се кани да вярва.”
Ако човек си затвори очите и не желае да гледа, ще си мисли, че вярата му е истинска. Но ако търси наистина, ще види достатъчно много несъответствия.

Преди време голяма част от хората бяха убедени комунисти. В Съюза скъпата им Партия ги е пращала по лагерите без никаква вина и те пак са вярвали в нея. Библи са искрени, спор няма. Обаче не са търсили искрено. За виждащият е ясно в такава ситуация, че вярата му има много пукнатини, че много неща не се ”връзват”, че е принуден да казва на черното бяло. И стремежът към истината го кара да я търси. Случва се да мине през много перипетии, но най-после я открива. Бог му дава да я открие.

”Много хора търсят, и всеки си намира истина в която да вярва. И православието е една много малка част от тази истина. :)) ”
Ако Православието беше много малка част от истината, то нямаше да си струва да се говори за него. Истината не може да се дели на части, тя има това свойство да е цялостна, вече ти писах за това. Другите истини, в които вярват иноверците, не са цялостни. Те също както комунизма имат вътрешни пукнатини и принуждават изповядващия ги по собствената им вътрешна логика да казва на черното бяло и обратното. И човек, ако не е прекалено сляп, вижда това. И по него познава, че се намира в заблуда.

Православието е вътрешно непротиворечиво, то е универсално.