"Ти очакваш доказателството да бъде валидно за всички хора едновременно. Знаеш ли, ако някой катил се закотви да твърди, че математиката не е вярна, понеже на него му изглежда по-иначе, ти какво предлагаш да направим?"

Не говорим за катили. Напук всеки може да отрича, дори че слънцето свети. Става дума слънцето да свети :) Но точно това е проблемът с доказателства за вярата, че в доказателство произтичащо от самата вяра никой от друга вяра няма да повярва. А други засега няма, така че засега въпросът с това, коя е по-истинска вяра е безпредметен.


"В случая с вярата доказателство е Църквата, нейното съществуване и история, нейният живот. Тя е отражение на божественото на земята. Така писаното в Библията бива доказано на практика, т.е. Църквата е хората, които са последвали учението, разкрито в Библията от Бога."

Пак се въртим в кръг. За мюсулманите тогава такова доказателство е коранът, и т.н. Това не ни дава никаква база за сравнение, за да се определи най-истинската религия.


"Този универсализъм на истината, в която вярваме, трябва да бъде цялостен, без недостатъци и не може да съществува друг такъв."

Защо да не може? Какъв е проблемът да се вярва в друга схема - толкова хора го правят? Проблемът е, че за всяка вяра моделът, в който се вярва, е единствен и универсален. Нали от тука възниква въпроса коя вяра е най, т.е. кой модел е по-истински. Не е достатъчно да се вярва в модела, трябва той и да е истински, за да можем да сравняваме.

"Затова ако открием такъв универсализъм, ние сме убедени, че другите не са верни, че те почиват върху някаква вътрешна заблуда (или повече заблуди). В много случаи те са очевидни, а в други - не толкова. Именно за да ги види човек обаче, се иска да му бъде дадено свише, от Бога."

Ами нали това е въпросът - вие откривате че другите са заблудени, те откриват че вие сте заблудени. Докато отсъства критерии (независим от всички) кой е по-малко заблуден, всеки ще бъде прав (и също толкова неправ), т.е. аргументите колко ни е по-истинска вярата нямат сила.