Ти очакваш доказателството да бъде валидно за всички хора едновременно. Знаеш ли, ако някой катил се закотви да твърди, че математиката не е вярна, понеже на него му изглежда по-иначе, ти какво предлагаш да направим? Нима да обявим математиката за невалидна докато този не бъде убеден? Защото просто нормалните доказателства не го убеждават.
В случая с вярата доказателство е Църквата, нейното съществуване и история, нейният живот. Тя е отражение на божественото на земята. Така писаното в Библията бива доказано на практика, т.е. Църквата е хората, които са последвали учението, разкрито в Библията от Бога. Всячко трябва да се "връзва", иначе няма как да можем да кажем, че е богооткровено. Учението (вярата) и животът - и то в един момент и на едно място, но навсякъде и винаги, през цялата история и във всички места, където е имало християнство. Този универсализъм на истината, в която вярваме, трябва да бъде цялостен, без недостатъци и не може да съществува друг такъв. Затова ако открием такъв универсализъм, ние сме убедени, че другите не са верни, че те почиват върху някаква вътрешна заблуда (или повече заблуди). В много случаи те са очевидни, а в други - не толкова. Именно за да ги види човек обаче, се иска да му бъде дадено свише, от Бога.
|