Здравей Жоро,
оня ден едно българско момиче ми каза, че в паралелката, в която учи (гимназиялна) много голяма част от съучениците й били мюсюлмани. Обича си и училището, и съучениците си (а в по-големите европейски градове много райони и квартали са точно такива смесени региони, каквито в България има на отделни места). Семейството й са вярващи православни и редовно се черкуват, много направиха и продължават да правят и за църквата ни (работят в посолството, за срв. кратко време са тук). Но не от тях, а именно от училището и от разговори със съучениците си, тя и по-малката й сестра се обърнали истински към вярата ни.

Така че не толкова самото обучение, а досегът с вярата, с личната вяра на връстниците, пък дори иноверци, може да бъде решаваща.

В тукашния Закон за образованието (както и в Конституцията) си има параграф, че са християнско училище (и държава) - все още! Малцинствата, в т.ч. мюсюлманите, се записват за предмета "мироглед", а местните деца и християните избират сами дали да учат "мироглед" или "християнство". Вярно, че повечето учители знаят за християнството само от Пед. институт, но досега не съм срещнала родители-християни, които да се оплакват или възмущават оттова.

Друг проблем, обаче се обсъжда: че мюсюлманските деца имат много дълъг учебен ден, защото след като от 9 ч. до 3 часа след обяд са на училище, оттам отиват в москето и 2 часа допълнително изучават Корана.

Мисля, че в морето от атеисти все още има вярващи хора. И докато това е така, докато християните все още са мнозинство, не бива сами да се отказваме от религиозно християнско образование в училищата, не бива с практически аргументи (за евентуални трудности, липса на кадри, средства, много паралелки и пр.) сами да се отказваме от ПРАВОТО си децата ни да получават знания за християнската вяра и история и за християнска (и иноверска) етика. Това дори е МИНИМУМЪТ, който можем да искаме, при положение че образованието и животът са изцяло атеистични и антихристиянски като цяло.

***

Мисля също, че църквата ни не е абдикирала. Св. Синод иска и настоява за часове по вероучение в България, както и за това програмата да бъде одобрена от владиците ни (такова нещо тук няма, учебниците се пишат от тези, с които издателствата направят договор, а после учителите сами си избират учебник от вече издадените).

Вярвам, че свещениците ни на драго сърце биха преподавали вероучение (или "мироглед" или "християнска етика"), стига на това да не гледа с лошо око обществото в лицето на активни атеистични родители, институции и медии.

Какво, всъщност, е положението сега в България? Поне вероучение като незадължителен, свободноизбираем предмет има ли?

Поздрави!