Отговорчета / Религия и мистика / Православие

Уважаеми ДАД, почвам отговорите отзад напред, от по-късия към по-дългия.

1. Дали съм имал някой роднина комунист или член на ОФ няма никакво отношение към въпроса. Църквата не е роднинска организация в земния смисъл, освен ако нямаш предвид, че я обръщат на "бащиния" или че е хубаво да имаш "вуйчо владика". Но това - в кръга на шегата, иначе - за убежденията си човек отговаря сам и няма защо да се намесват роднините му.

2. Приел съм християнство и св Кръщение след като са ме приели в комсомола (което по мое време ставаше поголовно) - на 14-15 годишна възраст. Само след 2 мисля години по някакъв донос идва в къши офицер от ДС да разпитва родителите ми защо съм вярващ, знаят ли от кого съм обърнат и пр. Извикаха ме и мен в ДС след един ден, разпитваха ме сума време, но защо най-накрая не ми зададоха "фаталния въпрос" Вярвате ли в комунизма? не знам. Християнинът не може да вярва в комунизма, построяване на вечно безкласово общество не е описано в Евангелието, нещо друго е описано. Както и да е. След тия събития преживях доста натиск от близките си да се откажа от вярата си, а и сам имах доста притеснения да не им навредя. Така че в някаква степен, макар и безкрайно малка, имам представа от преследванията по религиозни причини, защото след един ткъв разпит, след като веднъж подпишеш показанията в ДС и ги сложат в папка, почваш да усещаш разни работи около себе си от време на време. А и самият разпит хеле пък за един 15-16 годишен човек не е особено приятен. По едно време физически се разтреперих. Героят офицер, защитник на родината забеляза това. "Притеснява ли Ви нещо?" - ме попита той. - Ами, притеснявам се, че майка ми се безпокои. - Тогава той набра номера ни без да гледа отнякъде, явно го е знаел (запомнил) и след като тя отговаря казва: - Ало Д-р .... не се безпокойте, синът Ви е на сигурно място, в Държавна Сигурност! - такива шеги... Да са живи и здрави всички ченгета.
От друга страна най-добрият ми приятел също беше разпитан тогава. Той беше по-прям и по-смел от мене и докато аз повече на тоя разпит отвличах нещата към разни литературни и философски примери от Достоевски и Толстой, и накрая ченгетата се убедили може би, че пред тях седи някакаъв отнесен заплес, то моя приятел на бърза ръка почнал да спори с тях. Изключиха го от комсомола. Впоследствие той не послуша духовния ни отец дядо Серафим и постъпи в Духовната Академия, като прие и свещенство на твърде млади години. Уви! Това неполушание доведе до пагубни последици. Той и презвитерата му, като отхвърлиха старчеството на дядо Серафим, тръгнаха при един новостилен старец духовен и под неговото ръководство след година-две се разделиха... моят приятел се залута в живота и в епархиите и накрай захвърли и вяра, и сан и завърши със самоубийство. Това е страшната истина.
Но - да се върнем в комсомола, който те интересува. В комсомола съм участвал (ако това може да се нарече участие) до края на военната ми служба, като съм присъствал на събранията им (в казармата). Не е ставало дума от духовния ми отец да го напусна, и предполагам не случайно,защото в Устава на БКП се заявява изрично, че комунистът се бори непримиримо с остатъците от религиозните предразсъдъци и пр, а в Устава на ДКМС мисля нямаше изричен такъв текст за релидгията.
Тъй или иначе, като студент вече из Комсомола не съм се тикал. За жалост, членски внос съм им плащал, тъй като секретарите на дружества го плащаха от джоба си и после идваха и си го искаха. Той беше 1.20 на година. Та товае моята комсомолска история.

И ако искаш да ме убедиш, че са равностойни постъпки - да "членуваш" в казионния комсомол без да си ходил на събрание 5 години и да си архиерей с агентурно име и да напишеш донос срещу свещеника си, че съхранява "вражеска" литература религиозна (какъвто случай изнесоха руските медии преди години) - нямаш шансове

Но не до индивидуалните постъпки опират нещата, а до принципното оложение, може ли да се подчини църквата на държавата, както това е било не само в СССР, а и в царска Русия? - Тука, надявам се, Венци ще ме подкрепи и ще обясни цялата неканоничност на "синодалния строй", който е върлувал над "Светата Рус". "Светата" Рус, където по заповед на Петър първи от негово време нататък не можело повече от трима архиереи да се събират на едно място.

Воистину въскресе!