Извинявай, прочети си въпроса и си дай сметка дали от него става ясно какво искаш. После хвърляй обвинения по хората, които съмсем добронамерено те насочиха към отговора. Първо, въпросът ти е зададен абсолютно неправилно. От него не става ясно дали искаш тълкувание на определен текст от Писанието (не си цитирал такъв!). Второ, не става ясно, че искаш прост отговор като за 10-годишно дете. Трето, всички, които са ти отговорили, са очаквали, че можеш сам да събереш 2 и 2 и единственото, което са направили, е да те насочат към някои неща, пък изводите си ги прави сам.

То бива, бива, наглост, ама това вече е прекалено. Утре ако зададеш сериозен въпрос и никой не се захване да отговаря, не се прави на изненадан. Аз поне зор няма да си давам, като виждам колко ти е уважението към хората, които се опитват да го правят.

Хайде сега, обясни на 10-годишно дете какво е метафора. Аз мога. Метафората е съкратено сравнително изречение (в 4-ти клас децата вече знаят какво е сравнително изречение). Премахни от едно обикновено сравнително изречение думичката "като" и ще получиш метафора. Например: "Моята котка е голяма като тигър". Премахваме "като" и се получава: "Моята котка е тигър". Тигър ли е моята котка? Не е.

И така, моето дете, две неща си приличат по нещо. На базата на това в езика е позволено тези неща взаимно да се заместват, което ние наричаме метафора. Широко използван похват в поезията и ораторската проза, но също и в обикновената реч (както се вижда от примера). Големите хора наричат тези похвати фигури на мисълта и ораторската реч. В Библията изобилства от такива фигури.

Друг път просто задавай въпроса си ясно и правилно, а след това предявявай претенции към отговорите. Искал бил ясен отговор. А ясен въпрос задал ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 23.05.06 15:29.