|
Четеното на литература, било то и духовна, не е и никога не е било условие за духовен живот. Животът се живее, не се чете. Литературата ни дава информация. Информацията може да ни помага, но не може да замести живеенето. Четенето на литература е като виртуалното общуване. Не може да замени реалния живот и ако започне да го заменя, значи имаме проблем.
Също така, четенето на каквито и да било причастни молитви не може да бъде задължително условие за приемане на причастие. Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви. В същото последование имаме и възгласи като, "Да възлюбим един другиго", "Да имаме сърцата си горе", "Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". Всичко това не ви ли приличат на условия преди пристъпването към причастие? Или не ви се струва, че тези условия са достатъчно сериозни. Няма да е зле да се зачетем малко по-сериозно в текста на тази литургия, дето уж много добре я знаем и разбираме и всеки ден я слушаме, без да участваме.
Преди да пристъпим към причастието ние се молим с Господнята молитва, в която има всичко необходимо, включително и изречението "насъщния ни хляб дай ни днес" (днес = всеки ден). Тази молитва е напълно достатъчна, поне според нашия Господ. Лошо няма да има молитви. Но в този случай тази е напълно достатъчна.
Всичко това впрочем е описано просто и ясно от . В допълнителните молитви няма нищо лошо, но по време на литургията няма място за частни молитви. Няма място за индивидуализъм. Индивидуализъм и църква са несъвместими понятия!
Да, в литургията няма рецепти. Няма инструкции какво трябва да изпълним стъпка по стъпка, като за юзери - Next -> Next, - за да постигнем трето и пето. Никога не е имало. И това е добре да се знае.
- Богословие и философия на религиятаРедактирано от H. Aнтoнoв на 03.05.06 16:46.
|
Re: Автентичната евхаристийна практика [re: ask2OO4]
