В “Български апокрифен летопис” се прави аналог между българският цар Изот, син на Испор цар и библейският Давид:

“И след това отново прие българското царство синът на Испора царя; името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка поморски. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.”

Но нека да продължим да търсим изчезналият кивот на Завета.

Втора Книга Макавейска 2:1-8
"В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както по-горе е казано, и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото."

Много книги има написани за последното местонахождение на скинията и кивота. Най-разпространено е мнението, че днес кивота с божествените скрижали се намира в Етиопия. Дали е така, след като вече знаем за променената библейска география?
При падането на България под турско робство в град Търново се случва нещо, което е останало незабелязано от изследователите. Гриторий Цамблак, един от най-талантливите ученици на патриарх Евтимий пише в своето “Похвално слово за Ефтимий” интересни неща.

“И понеже по апостолски проповядваше и поучаваше и към Бога насочи всесъвършени хора, подобаваше да бъде подхвърлен на всекидневните гонения и скърби и смърт на апостолите, та той, който беше във всичко подобен на тях, да не изостане от безкрайната им слава. И понеже пророците са съгласни с апостолите, в бедите тук той и на тях се оприличи и най-вече на великия Йеремия, осветен още в майчината си утроба.”

Тук, а и още на едно място, авторът сравнява патриарх Евтимий със пророк Йеремия. Евтимий наистина е библейския пророк Иеремия и за него става въпрос във “Втора книга Макавейска. За съжаление днес неговите “записки” не са достигнали до нас, но авторът на “Втора книга Макавейска” навярно ги е познавал и използвал. Ето за какво преселяване става въпрос тук. Ще използвам отново Григорий Цамблак и неговото “Похвално слово за Евтимий”:

“Варварският цар (Баязид), възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение — извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това — големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела, пожела доброненавистният да го разори. Затова, като вдигна всичките си източни войски, започвайки от персийските предели, от Ликаония и Асия, премина Хелеспонт и завари западните си войски, както беше заповядал; събрани всички заедно, те превъзхождаха не само войските на Дарий, царя на персите и мидийците, но и тези на Александър Македонски. С тях пристигна и ненадейно нападна града — не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.
И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно — светините бяха предоставени на псетата.”

Ето къде се появи и кивотът на Завета. Оказа се, че не е в Етиопия, а е бил укрит в една пещера край Търново. Той е там и до днес, но ще се появи на човечеството малко по-късно.

“И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония (Тракия, в района на Бачковския манастир). И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия — гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град. Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата.”

Това е преселението на народа на Търново и околността в Тракия, в района на Асеновград. Тук умира и Евтимий.

И нека да завърша с едни думи на пророк Йеремия – патриарх Евтимий:

"Моето богатство, чадо, е скрито тук — и показа Евангелието — и ще бъде открито, когато този, Който ни го е предал, започне да ни иска сметка какво сме припечелили с него. Но то не е само мое, а на всички, които обичат Господа."

Дали Орос не е този, който с темите си в клуб Православие не е дошъл точно за това?