Re: По следите на изчезналия Кивот / Религия и мистика / Православие

Историята продължава:

2Царства 6:1-23
Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Белдин (Пълдин, Пловдив), за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими. И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница. И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен). А Давид и всички Български синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали. И когато дойдоха до Нахоновото (Доганово, днес Мало Конаре, Пазарджишко) гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег. Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза (Пазарджик). Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен? И Давид не рачи' да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар (Обреден дом). И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом (Обредният дом). Когато обадиха на цар Давида и му казаха: "Господ благослови Аведаровия дом (Обредния дом) и всичко в него, заради Божия ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град (Св. София). И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен. Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод. Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове. Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си. Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви. Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота; и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан (Дунав) дори до Вирсавия (Бесарабия)), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си. Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник. И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя; и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен. И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.

Тук виждате как Кириат Иарим изведнъж се превръща в Баал Иудин, ели БЛДН в съгласовки, както са писали евреите. Но гърците, нали с нямат буквата "Б" в азбуката си, я заменят с "П". Така Светият, или Божествет (Кириат) Рим се превръща в Пълдин ПЛДН. В някои стари Библии (вижте старата Библейска археология на Шиваров), Нахоново е Дахоново, а още и Дагоново, което е и старото име на Мало Конаре (Дагоново Конаре). Топонимът Пазарджик пък ни говори за един късен разказ, защото Пазарджик не е по-стар от 550 год. Това ни дава повод да отнесем събитията, описани тук в периода 1350 - 1500 год.
Ако сте забелязали книга Съдии Израилеви започва така:

[1:1] След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?
[1:2] Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
[1:3] Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
[1:4] Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
[1:5] Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
[1:6] Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
[1:7] Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
[1:8] И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
[1:9] След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
[1:10] И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
[1:11] Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
[1:12] И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
[1:13] Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
[1:14] Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
[1:15] (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.
[1:16] И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
[1:17] И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
[1:18] Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
[1:19] Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.

Това тука са Иуда Макавей и брат му Симеон. Ако се вгледате по-добре в ранната история на Османска Турция то ще забележите приликата и с Българската история. В много от ранните османски владетели се крият български царе от Първо Българско царство. Ето защо на територията на България не е имало царе, а съдии. Типично за Българите е било на завоюваните територии да поставят съдии, като техни наместници.

Тук, в тази история има описано нещо за този период: