началото на "Страстите Христови" - Исаия 53:5 -
" А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме."

Понякога си мисля - защо Бог, Който е всемогъщ, е избрал точно този начин да ни спаси жертвайки Сина Си? И ми се струва че с това Бог е искал да ни даде пример за любов - защото няма любов по-голяма от тази да положиш живота си за своите приятели... ако ви се стори еретична тази мисъл, моля поправете ме?

Много хубаво го е казал архимандрит Серафим. Струва ми се че и ние - хайде ще говоря за себе си - със всеки грях сякаш причинявам ново страдание на Христа. Защото сегашните ни грехове също е изкупил Господ, веднъж завинаги...

Има и друг момент - вината.
Твърде лесно е да кажем, че иудеите по онова време и техните първосвещеници са виновни за всичко, предавайки Христа на разпване... Докато всъщност, вината носим и всички ние, сега, кой по-малко, кой повече като мен например. Защото и заради нас е страдал Христос.

Ако Христос беше дошъл днес, при нас - бихме ли Го познали и нямаше ли да стане същото?

Редактирано от н@блюдaтeл на 14.04.06 01:20.