|
Здраствуйте и добро пожаловать здесь на форуме.
В отговор на:
Я никогда серьёзно не занимался вопросом о подлинности этих текстов. Но занимались ли этим вопросом Вы?
Аз също никога не съм мислел, че ще ми се налага да се занимавам сериозно с въпроси, нямащи никакво отношение към вярата и спасението, но уви налага ми се. Преди няколко години бях поканен в една поместна старостилна православна църква и първият въпрос, който ми бе зададен от архиепископ Д., беше: "Какво става у вас с календара". Три години по-късно този въпрос почти никой вече не ми задава. Но за да престанат да ми го задават, мисля, че достатъчно се потрудих. Аз съм църковен историк, но приоритетите ми са в други области. Считам се достатъчно добре запознат със старостилството, но не се считам за специалист. Запознат съм с тези, които са се занимавали с автентичността на тези документи. Нямам основания да се съмнявам в тяхната добросъвестност и авторитет.
В отговор на:
Видел ли Вы эти рукописи?
Как то не понял? В смисъл дали съм виждал оригиналите на тези документи? По време на специализирането си в Гърция никога не съм имал календарен приоритет. Там съм издирвал и запознавал с други документи. Точно този ръкопис не съм виждал, ако това имате предвид.
В отговор на:
Я прочёл тот файл, нашёл там лишь краткие утверждения о том, что тексты приписаны собору, видел и номер рукописи. Но что из этого следует? Почему я должен этому верить?
Въпросът ви е хубав, но издава, че не се занимавате с история. Мислите ли, че проф. Болотов, например, е разполагал с ръкописи, когато е писал историята си? А Карташев, когато пише за съборите? Колко поколения историци работят с правилата и постановленията на І Вселенски събор, някой да ги е виждал в оригинал, дори и в препис от оригинала? Старецът Теоклит се е съобразил с академичните правила и е оставил номер на документа, под който той се съхранява в манастира св. Пантелеймон, желаещите могат да направят справка (е, не е толкова лесен достъпа до Атонските библиотеки, но това е друг въпрос). Ако бях се позовал на текст от архим. Рафаил Карелин примерно, вие с пълно основание можехте да ми възразите по този начин, но тук не мога да приема възражението ви.
В отговор на:
Вот если бы у меня была та книга новостильного архиепископа Хризостома (Пападопулоса) от 1931 года, я бы мог оценить серьёзность его аргументации. А пока, пользуясь лишь этими ссылками, не могу.
Не мога да се съглася напълно с вас, защо? Виждам, че просто някой ви е осведомил за написаното от архиеп. Христодул, без да ви преведе целия текст. Помолете да бъде направено, архиеп. Христодул коректно посочва, кое откъде е било взето и къде приложено. За нещата, добили гласност благодарение на архиеп. Хризостом, той дава посочка, като обобщава, без да преповтаря.
В отговор на:
Ещё мне хотелось бы узнать, настаивали ли новостильники на подложности тех соборных решений до 1931 года? Почему-то я не встречал никаких упоминаний об этом в документах "ранних" старостильников. Не получается ли так, что эти утверждения о подложности были выдвинуты "задним числом" для оправдания реформы?
Едно престъпление не може да бъде разкрито и наказано преди да е извършено. Яков Новоскитски е съвременник на архиеп. Хризостом.
В отговор на:
Кроме того, меня интересует вот какой вопрос - если эти анафемы содержатся в письме патр. Кирилла (Лукариса), значит, новый стиль (включая и месяцеслов) в то время считался чем-то зазорным.
Тук се прави една (съмнявам се умишлена) грешка. Умишлено се отъждествява новия стил (новоюлианския) с новия стил (грегорианския). Разликата е от земята до небето. Между двата стила има 3 дни разлика, грегорианският променя Пасхалията, с което пряко нарушава указанията на І Вселенски събор, новоюлианският не. Така че писмото на патр. Кирил има своето основание, още повече, че е отправено към православни студенти в католическото училище в Рим. Що за икуменическа проява би възразил някой?
Мнозина днес придават прекалено голяма тежест на документи (имам предвид тези съборни и окръжни послания, представени уж като ВСЕПРАВОСЛАВНИ) опитвайки се дори да ги приравнят по значение с Вселенските събори. За да не ме упрекнат в пустословие ще прецитирам по памет думите на св. Филарет Московски за един от тези събори наречен всеправославен:
Какъв всеправославен събор е това (ако не греша се отнася за 1848 г.), когато няма представител на Руската църква? Ако бяха поканили поне един, решенията им нямаше да се превръщат в посмешище за латините, които съборът уж изобличава, а се оплита в техните аргументи и език.
В отговор на:
Поэтому, ДАЖЕ ЕСЛИ это не соборный документ, но лишь письмо патр. Кирилла (Лукариса) - это в любом случае свидетельство того, что на востоке к папским новшествам относились неодобрительно.
И правилно, всяка промяна в изчислението на пасхалията трябва да се осъди, тъй като нарушава определенията на І Вселенски събор
В отговор на:
Контекст событий того времени совпадает с контекстом 1924 года - в обоих случаях новый стиль вводился с целью сближения православной Церкви с западными еретиками, то есть, календарная реформа была частью экуменических нововведений, а это само по себе неприемлемо.
Несъгласен, ще се обоснова в отговора си до другия ви постинг.
С поздрав
Венцислав
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
|
Re: Сигилият-фалшификат [re: Дмитpий Kaпycтин]
Re: Сигилият-фалшификат