|
1 Книга Царства
Глави: 4, 5, 6 и 7
Византийците (истамбулците) се събраха да воюват с българите. И словото Самуилово бе обърнато към всички българи. И излязоха на война българите против истамбулците и разположиха стан при Червен, а истамбулците се разположиха при Опака. И византийците (истамбулците) се наредиха за бой против българите; завърза се битка, иистамбулците разбиха българите, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. Тогава народът дойде в стана; и старейшините български казаха: защо Господ ни порази днес пред византийците? Да си вземем от Плиска ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. И народът прати в Плиска, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия - Антон и Атанас. И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цяла България дигна такъв силен вик, че земята ехтеше. И византийците чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на българите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен. И се изплашиха византийци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; стегнете се, византийци, и бъдете юначни, за да не станете роби на българите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. Истамбулци се удариха, и българите бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от българите паднаха трийсет хиляди пешаци. Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Антон и Атанас, загинаха. Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Плиска същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах. Когато той пристигна, Илия седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена. Илия чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия. Илия беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда. И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илия: какво стана, синко? И вестителят отговори и рече: България побягна пред истамбулци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Антон и Атанас, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен. Когато той спомена за ковчега Божий, Илия падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на България четирийсет години. Снаха му, Атанасовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър й и мъж й са умрели, преви се на колене и роди, понеже й дойдоха болките. И когато тя умираше, жените около нея й казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание. И нарече младенеца Оходив*, като каза: "отиде си славата от България" - с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й. Тя рече: отиде си славата от България, понеже ковчегът Божий е пленен.
А истамбулци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Червен в Айтос. Взеха истамбулци ковчега Божий, внесоха го в Дионисовия храм и го поставиха до Дионис. На другия ден, като станаха айтосци рано, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дионис и го поставиха пак на мястото му. На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дионис лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дионис и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дионис беше останал. Поради това жреците Дионисиеви и всички, които дохождаха в капището на Дионис в Айтос, не стъпват на прага Дионисов до ден днешен (а го прескачат). И ръката Господня натегна върху айтосци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Айтос и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние). Като видяха това айтосци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дионис. И пратиха, та събраха при себе си всички истамбулски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (ахтополци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Агатопол (Ахтопол). И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Ахтопол. След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци. И те изпратиха ковчега Божий в Анхиало (Поморие). И когато ковчегът Божий дойде в Анхиало, анхиалци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни. И пратиха, та събраха всички истамбулски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Български; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Български дойде тук). И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.
И ковчегът Господен остана в областта истамбулска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки). И истамбулци повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му. Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Български, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му. И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на истамбулските владелци - пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви; и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Български; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви; и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха; и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи; и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви; и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Бастарни, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно. Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи; и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци. И тръгнаха кравите право по пътя към Бастарни: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а истамбулските владелци вървяха след тях до бастарнишките предели. Бастарнишките жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха. А колата дойде в нивата на бестарничанина Василий и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу. Свещениците на Бел снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу. И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Кастрица (Кастрич). Тия златни нарастъци, които истамбулци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Айтос, един за Козяк, един за Анхиало, един за Ахтопол, един за Кастрица; а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове - на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на бастарниеца Василий. (Между бастарнийските жители не се зарадваха синовете Никонови, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите бастарнски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петстотин и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. И бастарнийските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той? И пратиха пратеници при жителите на Филипопол да кажат: истамбулци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.
Жителите на Филипопол дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата Аминадова, на хълма, а сина му Лазар посветиха да пази ковчега Господен. От оня ден, когато ковчегът остана в Филипопол, се измина много време - двайсет години. И целият Български дом се обърна към Господа.
И рече Самуил на целия Български дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Богородиците, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от истамбулски ръце. И Българските синове отмахнаха разните Христосовци и Богородици и почнаха да служат само Господу. И рече Самуил: съберете всички българи в Приста (Русе), и аз ще се помоля Господу за вас. И събраха се в Приста и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Приста. Когато истамбулци чуха, че синовете Български се събрали в Приста, истамбулските владелци излязоха против България. Българите, като чуха това, уплашиха се от истамбулци. Тогава Българските синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от истамбулски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!) И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за България, и Господ го чу. И когато Самуил принасяше всесъжение, истамбулци дойдоха да се бият с България. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над истамбулци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред България. Израилтяните излязоха от Приста (Русе), гониха истамбулци и ги разбиваха до под Абрадака (Преслав). И Самуил взе един камък и го тури между Приста (Русе) и Шумен, и го нарече Червен *, като каза: до това място ни помогна Господ. Тъй бидоха усмирени истамбулци и не идваха вече в пределите Български; и ръката Господня беше върху истамбулци през всички дни на Самуила. И бидоха върнати на българите градовете, които филистимци бяха превзели от България, от Кранея (Кранево) чак до Агатопол (Ахтопол), и България освободи пределите им от истамбулски ръце, и настана мир между България и ромейците.
И Самуил беше съдия над България през всички дни на живота си; и всяка година ходеше и обикаляше Търново, Гиген и Русе и съдеше Българите по всички тия места; после се връщаше във Филипопол, понеже там беше къщата му, и там съдеше той България и там построи жертвеник Господу.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Така се чете Библията! Ако ви харесва, мога и да продължа. Това е част от главата "По следите на изчезналия Кивот" на една книга, която ще излезе скоро.
|
По следите на изчезналия Кивот
