Това, което по-долу съм препечатил е част от доклада на архиепископ Серафим Соболев произнесен през 1948г. по време на Московското Всеправославно съвещание. Та въпросът ми е , вие успорвате ли достоверноста на всичко това?

"Веднага щом папа Григорий XIII въвел новия стил, още през същата 1582 г., Вселенският патриарх йеремия II заедно със своя Синод, осъдил новото римско времеизчисление, като противно на преданието на Православната Църква. През следващата, 1583 г. патриарх йеремия, с участието на Александрийския патриарх Силвестър и на йерусалимския патриарх Софроний ВИ, свикал църковен събор, който осъдил въвеждането на григорианския календар от Римската църква като нещо противно на каноните на цялата Вселенска Църква и нарушаващо постановлението на Първия Вселенски събор относно изчисляването деня на светата Пасха. Този събор, в своето постановление — Сигилион от 20 ноември 1583 г., призовава православните твърдо и неизменно, дори до проливане на кръвта си, да се придържат към православния месецослов и юлианската Пасхалия и налага на всички нарушители на това постановление анатема — отлъчване от Православната Църква. За това свое решение Константинополският събор съобщил на всички Източни църкви, на Московския митрополит Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на прочутия поборник на Православието в Западна Русия — княз Константин Острожки, на венецианския дож Н. Дапонте и на папа Григорий XIII, виновникът за църковния смут.

Напълно отрицателно към въвеждането на новия стил са се отнасяли и през следващите столетия Вселенските патриарси заедно с цялата съборна Църква. Например Константинополският патриарх Калиник XI, ведно с Антиохийския патриарх Атанасий (1686-1728), свидетелствува, че празнуването на Пасхата заедно с римокатолиците, отричането от установените правила на Православната Църква относно постите и приемането на устава на Римската църква представлява измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, гибелно за чедата на Православната Църква; затова всеки християнин е длъжен да празнува Пасхата и свързаните с нея празнични дни и църковни времена съгласно с практиката на Православния Изток, а не на инославния Запад, чужд нам по вяра.

Вселенският патриарх Кирил V в своето Окръжно послание от 1756 г. налага на всички християни, приели новия стил, страшни проклятия във временния и във вечния живот.

За да бъдат предпазени православните от приемането на новия стил, като от най-тежък грях, Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси — Александрийският йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди, през 1848 г. в Окръжно послание от името на едната съборна и апостолска Църква, са заявили такова изповядване на вярата: «При нас ни патриарси, ни събори никога не са могли да въведат нещо ново, защото пазител на благочестието у нас е самото Тяло на Църквата, т. е. народът, който винаги желае да запази своята вяра неизменна и съгласна с вярата на своите отци... Нека държим изповеданието, както сме го приели от тези мъже — светите отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, и ако някой дръзне с дело, или с дума, или с мисъл да направи такова нововъведение, такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хула против Духа Светаго, Който (според него) е говорил сякаш несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските събори. И така, всички, внасящи в Църквата нововъведения — били те еретици, или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108: 9), били те папи, били те патриарси, били те миряни, или дори ангел от небето — анатема да бъде!»

През 1902-1904 г. по инициатива на видния Константинополски патриарх Йоаким III, автокефалните църкви: Константинополска, йерусалимска, Еладска, Руска, Сръбска, Румънска и Черногорска, в лицето на свои представители, са се изказали против календарната реформа на папа Григорий XIII.

В същия смисъл се е изказал и Всерусийският Църковен събор през 1917-1918 г., като е издал постановление строго да се придържаме към стария стил при църковното времеизчисление. В това свое постановление Московският събор, наред с другите основания, е взел под внимание и мнението на професора от Московската Духовна академия о. Дмитрий Александрович Лебедев, който, подкрепвайки становището си с научно-астрономически и църковно-канонически данни, е засвидетелствувал пагубността на всякакво сближаване с григорианския стил и е дал безусловно предимство на стария, юлианския календар."

Редактирано от DAD на 26.03.06 17:06.