Аби, разбира се, че първо ще ти се извиня - казаното от мен беше на шега и мисля, че ти, и всеки би го разбрал, ЧОВЕК се подразбираше ПРАВОСЛАВЕН ЧОВЕК, защото който не е такъв, той още не е станал истински Христов. Казах го не за обида, а с надежда че СИ вече такъв Човек, след толкова дълго общуване в този православен клуб, казах го с любов и усмивка. Ти отговори в същия тон шеговито и достойно самоиронично, с което още повече спечели моето сърце. Сега разбирам, че съм направил грешка. Моля те искрено за извинение! А за книгата не се притеснявам - всичко е в Божиите ръце.

Сега към всички от клуба:

Рядко минавам през службата и днес съм тук и споделям мисли с вас, приятели.

Не ви ли прави впечатление, че почти всеки от нас в реалния живот живее доста самотно, даже и да е женен или да има братя и сестри или деца. Така е - последни времена сме – пък и сам Христос го каза – ние всички православни сме истински братя и сестри, много по-реални от родните ни кръвни братя и сестри! Някои тук вече разбират това и се държат един към друг като истински кръвни роднини. Благодаря им – слава на Бога! Духовната връзка е вечната връзка и човешката душа усеща непреходното и се стреми към него.

Големи усилия полага сатана да раздели и отслаби това наше малко православно Семейство. Виждаме как всеки разбира Православието по своему, подтикван от своите страсти. Да не бъде това! Напук на демонските напъни и усилия да останем единни в любовта си към Христос и един към друг! Какво от това, че един е старостилец, а друг новостилец – и в двете Църкви има благодат – Бог ни обича и ние ще се обичаме – ще обичаме дори и неправославните и ще се молим искрено за тях. И каквото Бог даде за тях по нашата молитва и по нашата вяра! Смирението е върхът на любовта и върхът на търпението – да го придобием! Много ми хареса една мисъл, че когато молим Бог за смирение, ние Го молим за скръб и мъка... и даже написах хайку:
†
Когато се моля:
Боже, дай ми смирение –
моля Го за скръб и унижение...

Но когато милостивият Бог ми чу молитвата и я изпълни, оказа се, че аз твърде далеч от смирението. Вместо да се зарадвам на унижението и мъката, аз страшно и страстно се огорчих! Замятах се като риба на сухо, измъчван от страсти и най-вече от гордост, но днес разбирам, че съм направил голяма грешка. Че като не приемам спокойно тая мъка, Бог ще ми прати НОВА, а може и по-голяма – нали аз продължавам да Го моля за смирение... и Бог продължава да ме обича и да ме чува... До вчера аз прекрасно разбирах защо Бог праща на някои добри православни болест и бедност, но днес разбирам идеално защо са ми потрябвали и на мене бедност и болести, слабости, огорчения и мъки...

И все пак, колко лесно е да го разбереш, и колко трудно – да го изпълниш, да се смириш! Ти искаш едно, а Бог ти дава друго и с това просто ти казва, че не си готов за първото. Мъките, които приемаме с радост стават като стъпала нагоре към радостта в Бога, и да ни даде Бог сили и търпение, за да стигнем до тази радост!

Още нещо за православния ни форум и за виртуалното ни общуване.

Животът ни без интернет става сякаш нереален и призрачен – около себе си виждаш само мъртъвци - някои живеят като на сън и ти не можеш да ги събудиш, колкото и да се опитваш, други са тъй умрели, че са започнали да се разлагат...и ти се отвръщаш от тях, за да не повръщаш...

Истински православен човек вече можеш да намериш само в интернет – тук виртуалният живот става сякаш истински реален и жив – тук ставаме двама трима и сред нас е Христос! О, най-после радост и за нас измъчените в този реално нереален свят!...

Благодаря ви, приятели мои от форум Православие и от Християнство! Благодаря ви, че ви има! Дано даде Господ Бог да се съберем един ден и на живо и да се видим очи в очи и да поговорим, без да посягаме към клавиатурата...

Става това, което Бог реши. Ако Той ми помогне, чрез вас или без вас, ние ще бъдем отново заедно реално във виртуалността!

†
От вяра и любов да загорим!
Ще получим от това горение
вечна слава и спасение.

†
Говори, от любов подтикнат,
та повярвали, да се надяват,
надявайки се, да обикнат.

Ние сме едно истинско православно семейство – да се обичаме като истински братя и сестри и да си подаваме ръка, защото пътят по който вървим е път към Вечността и нашата любов трябва да е ИСТИНСКА, за да издържи изпитанията на живота, смъртта и Страшния съд!

С любов в Христа: Тимотей