иконопочитанието / Религия и мистика / Православие

Здравей mig.ena,
на бюрото ми до компютъра имам снимка на малко бебенце - внучката ми, и малка икона на св. Богородица Владимирска с Младенеца.

И снимката, и иконата много ме умиляват, но не ми е хрумнало да им се кланям като на идоли.

А ако се случи да се повредят или изчезнат, няма да смятам, че Бог ме е изоставил или ме наказва. А за идолите си хората точно така мислят и много страдат. Спомни си Индиана Джоунс и храмът на обречените - камъкът ги покровителствал, а без него, робия и нещастия..

Тук камъкът от филма, направен за продан.

Виждаш техния камък (идол) и моята икона (рисунка на пресвята жена, гушнала родения от нея Богочовек). И без икона те, вярвам, ме покровителстват, но на мен си ми е хубаво да виждам образа им близо до себе си. Има разлика, а? :)

Освен това, заповедта се отнася до направата на ВСЯКАКВО изображение (разбира се, АКО ще му се кланяш и служиш като на кумир):
"Не си прави кумир и НИКАКВО изображение на онова, що е горе на НЕБЕТО, що е долу на ЗЕМЯТА, и що е във водата ПОД ЗЕМЯТА"

Така че, не само иконите, но и снимките за спомен, че и паспортните снимки дори, както и всички картини по стените у дома, по кораби и подводници :), всички схеми, карти и всичко, което изобразява нещо визуално (графично, художествено), по иконоборческата логика са незаконни кумири.

Не се плаши!

Виж тук как иконопочитанието е разяснено в катехизиса