Примерът, който дава той е от втора глава на Книга СЪДИИ ИЗРАЕЛЕВИ. В Синодалното издание тя започва така:

[2:1] Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: "няма да наруша Моя завет с вас довека;
[2:2] вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете". Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
[2:3] Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.

Ако търсим тава Бохим на старите и по-нови библейски карти, няма да намерим нищо, защото той просто не съществува. От текста на Библията се вижда, че става дума за някакво място или град в Обетованата земя. Но какво?
В съвремената Палестина, където ни учат, че е била Обетованата земя, няма никакъв Бохим. Или поне до края на 19-ти век го е нямало, както ни казва Библейския речник.
Но се оказва, че в някои стари Библии това място от Съдии звучи по различен начин. Вместо загадъчния Бохим стои добре известния в европейската история град и област ЛАКЕДЕМОН. На всички ви е известно, че Лакедемон не се намира в каменистата пустиня около Мъртво море, а на полуостров Пелопонес. Страбон пише, че другото име на Лакедемон е Спарта "...един и същи град се нарича Лакедемон и Спарта" - Страбон, География. стр. 422 на руското издание.

Ето как се чете началото на втора глава от Книга Съдии Израелеви в българската ръкописна Пшинско-манастирска Библия.

"И възиде а(н)гг(е)лъ г(осподе)нъ от Галгалъ къ ЛАКЕДОМОНУ и къ Ветилю и къ дому Исра(ел)ву и рекъ (к) ним:..."

Искам да подчертая, че Пшинско - манастирската Библия се счита за една от най-старите ръкописни Библии, намиращи се днес в българските библиотеки.
Тя е един ръкописен сборник библейски книги от Битие до Рут. Днес се съхранява в София, в Историко-археологическия музей при св. Синод, под номер 351. Описание на ръкописа е дадено в книгата на протоерей Ив. Гошев "Стари записки и надписи. Част трета" София. Придворна печатница 1935г. стр. 16-18.
Библията е датирана ХVІ, а в действителност е написана не по-рано от ХVІІ век.
В друга стара библия от библиотеката на Свято Троицката Сергеева Лавра същият текст е написан така:
“И възиде англъ гн отъ галгалъ къ клафьмону и къ ветилю и къ дому излевой...”
И тук Бохим отсъства, а на негово място четем “клафьмону”, което е анаграмиран прочит на Лакедемон (Спарта). От това можем да си направим извод за тотална фалшивикация на всички имена на градове, села, реки, държави, които биха насочили читателят към територията на Балканите.
Нека да дам още един пример за подобни фалшификации. Както в древногръцкият текст, така и в синодалния превод на Евангелието на Матея, Марко и Иоан думата ЕЗЕРО (ЛИМНЭ) не се упоменава нито един път – навсякъде само МОРЕ (ТАЛАССА).
Ето например:
Матея
[4:18] И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
[8:26] А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
[8:27] А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
[8:32] И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата
[13:1] А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
[14:25] И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
[14:26] А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
15:29] Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
От Марка
[5:1] И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
(Въ време оно) преидошъ на онъ пор море въ странъ гидариьнскъиъ

[7:31] Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
(И пакьi ишедъ отъ преде(лъ) тирьскьiихъь и сидоньскьi и приде на море галилеиско междъ пределы десъти грады)

От Иоанна
[6:1] След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.
По сихь (же) иде исъ на он полъ море тивериадъска

[6:18] Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
(ветрой же великой въ морей ) дыхаъщой въстаеше ) море)

[6:25] И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?
(И обретошъ и объ онъ полъ море (и) рекошъ емоу равъви когда само приде)

[21:1] След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
(Посемъ па къi iави съ исъ оучеником своимъ на мори тевериадъстемъ iави же съ сице)

Както изглежда преводачите на Синодалното издание съвсем не са забелязали в думата МОРЕ какъвто и да е заговор – малко ли «лъжливи» морета има по света, като започнем от Каспийско!
Толкова повече, щото Евангелист Лука сякаш размества всичко на тези места. Защо ли?
[5:1] Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
(Бъiсть же прилежъщеоу емоу народу да бишъ слъiшали слово бжие. И той бе стоъ при езере генисаретьсце)
[8:22] Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
[8:33] Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
(и внидошъ въ свиниъ и оустръми съ стадо (все) по брегоу въ езере и стопе.)

Но ето при превода названията на циркулиращите по това МОРЕ/ЕЗЕРО плавателни средства са упоменати по-високо от господа, дошъъл тук-там да поизвиси душата. Работата е в това, защото в древногръцките оригинали на Евангелията непрекъснато и много често се употребява думата ПЛЕИОН, означаваща ни много, ни малко ТРАНСПОРТЕН КОРАБ. А ето че в Синодалния превод на руското издание на Библията (в различие разбира се от старославянските текстове и българското издание) всички плавателни средства по странен образ се превръщат в обикновена ЛОДКА. Например:
От Матея.
[8:23] И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
В руската Библия следният текст е написан така:
23 И когда вошел Он в ЛОДКУ (ПЛОЙОН!), за Ним последовали ученики.
На всички места, където в българският превод е дадена оригиналната дума КОРАБ, в руските Евангелия е ЛОДКА. По този начин милиони рускоезични християни, които са чели тези редове на Библията са били подведени.
[8:24] И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
24 И вот, сделалось великое волнение на МОРЕ, так что ЛОДКА (ПЛОЙОН!) покрывалась волнами; а Он спал.
(Действително, трудно е да си представим Тивериадското езеро, (което ни карат да повярваме, че се е намирало в земите на днешна Палестина) разбушувано така, че вълните му да залеят един пълноценен кораб!)
Това ни дава правото да приемем факта, че Иисус в действителност е плувал не в някое малко езеро, както ни уверяват библейските тълкуватели, а в голямо и бурно море и то със също такъв голям морски кораб.
[9:1] Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
[13:2] И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
Представете си как Иисус проповядва стъпил на една рибарска лодка или гемия и хората са насядали по високият бряг на езерото и го слушат. Съвсем друга е представата, ако той използва за заслужена трибуна палубата на голям морски кораб и тогава представата за насядалите по брега негови слушатели става много по-реална.
[4:1] И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
А сега е много любопитно да провери в действителност по какво МОРЕ/ЕЗЕРО е плувал Иисус? Ако потърсим помощта на Библейският речник, объркването ни ще е още по-голямо. Там, както и на библейските карти от времето на Иисус можем да прочетем, че Генисаретското (Тибериадско) езеро е на река Иордан и в него стават бури, толкова големи, че могат да потопят голям кораб. Ако същото го твърдим за някой по-голам язовир в България, навярно ще ни се изсмеят. Това не се отнася за соченото от библеистите за море малко езеро, което е по-малко от големите наши язовири. Нека да потърсим по-реално истинските географски понятия в Евангелията, а не да се доверяваме на църковните тълкуватели. Ще започнем търсенето си от следният цитат от Евангелието на Матей. 15. 39.
[15:39] И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
(И отпоущъ народьi и влезе вь корабь и преиде въ предельi магдальiньскьi)
Като че ли всичко е някак безобидно. Но знаете ли каква дума стои на това място в древногръцкия текст!
15.39. Кай аполюсас тус охлюс энэбэ эйс то плойон кай элтэн эйс то хориа МАГАДАН.
Действително, не трябва да завиждаме на старите преводачи, които са използвали зафиксираното в някои латиноезични ръкописа разночетене на злощастния топоним MAGDALA. В древногръцкият ръкопис няма нищо подобно, единствено има разночетеното МЕГАДАН. А това е почти като МАКЕДОНИЯ!
Но разбера се, една лястовичка пролет не прави. Да продължим нашите изследвания по-нататък:
Марко:
[8:10] И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
(И абие вьлезь въ корабь сь оученикы своими приде въ страны даманоутанськы)
На същото това място в древногръцкият текст е така:
Кай эвтюс эмбас эйс то плойон мэта тон матэтон авту элтэн эйс та мэрэ ДАЛМАНУТА.
Та това не е нищо друго освен Далмация. Излиза, че тези Евангелски събития са се случили около Адриатическо море. За да се уверим, че сме на прав път, нека по същият начин да открием къде се е намирала и Гергисинската (Гадаринска) страна.
Матея
[8:24] И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
[8:25] Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
[8:26] А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
[8:27] А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
[8:28] И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска,
Марко
[5:1] И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
Лука
[8:26] И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
В цялата Библия Гадаринската (Гергисинска) земя се споменава единствено в тези три Евангелия. Щом като предните събития са на териториите около Адриатическо море, в Македония и Далмация, то и Гадаринската, още Гергисинска земя би трябвало да е някъде в този район. Нека да потърсим първо, къде се е намирал в действителност евангелският град Капернаум, където Иисус проповядва. Капернаум само от съгласни е КПРНМ. Нека сега да проверим кой град от адриатическото крайбрежие отговаря, или е най-близко до това наименование. Да вземем например град Дубровник. Той е бил един от най-големите търговски градове в района наред с Венеция и Дурацио (Драч). Дубровник ДБРВНК има подобни съгласни, които влизат в името Капернаум. Д(К)Б(М)РНК. Той се намира на брега на Галилейско (Тибериадско) море, което разбираме, че е Адриатическо море. За да потърсим къде е била тази Гадаринска (Гергисинска) земя, то трябва да проследим пътя на Иисус. Той тръгва от Капернаум (Дубровник) и преминава на отсрещния бряг на морето. Точно срещу Дубровник, на отсрещният италиански бряг на Адриатическо море, се намира град Сан Никандро СНКНДР (Гадарински Г(К)ДРНСК). Той е разположен между езерата Варано и Лезина на полуостров Гаргано ГРГН (Гергисински ГРГСН), в областта Апулия. От името на този град, едно от тези езера е получило името Гадаринско езеро, а от полуостров Гаргано – Гергесинска земя. Ето защо евангелист Лука говори за езеро и това не е правило впечатление на преписвачите.
Пак по същият начин да потърсим и Генисаретското езеро (море), в «земята Генисаретска». На територията на съвременна Палестина, където някои сили са се опитали да пресъздадат Библейските земи, има само едно море – Средиземно. На Балканите, в действителните Библейски земи има няколко морета. Това са Черно, Мраморно, Егейско и Адриатическо. Това доста е затруднило тези сили и те са се опитали на Средиземноморското крайбрежие да поместят много от морските градове от Балканите. Тук са Тир и Сидон от Стария завет, които в действителност са Драч и Дубровник от Адриатическо море. Наред с тях можем да открием Иопия, Iоппiя, Iопа, (на еврейски Яфо). Познахте ли град Амфипол от Егейското крайбрежие на Гърция. Пак там е и Кесарея (Царево, дн. Ксанти) пак от Егейското крайбрежие, където би трябвало да се намира и Евангелското Генисаретско езеро, но го няма. За да няма анахронизми, свързани с плуването на Иисус с кораб от един бряг на друг, част от крайморските градове са пренесени на брега на малкото езеро в горната част на Иордан и го нарекли Генисаретско, или Тибериадско. Там са сложили Капернаум (Дубровник), Магдала (Македония), Тивериада, (отново Дубровник) и Витсаида (Византион на Босфора).
Нека сега да вземем картата на Гърция и да потърсим Генисаретската земя и езеро в района на гр. Царево (Ксанти). В Евангелията е споменат като Кесарея. На юг от Ксанти е селището Генисея и езерото Вристонис. То е свързано със залива Порто – лаго в Егейско море. Виждате ли как това езеро в Евангелията е получило наименованието Генисаретско, от името на двете селища – Генисея и Царево

Матея
[14:34] И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Марко
[6:53] И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
[6:54] Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
[6:55] бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
[6:56] И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
--------------------------------------------------------------------------------------
Ако ви харесва, мога да продължа.