|
Веднъж ви бях писал, че имате много вяра и нямате гносис (знание). Ето ви едно изследване за Евангелската география, което малко противоречи на възприетите схващания.
Как да четем библията
Библията е най-четената книга през последните няколко столетия. Хиляди са само нейните изследователи и тълкуватели, а милиони читатели са я възприемали, всеки според нивото на своето познание. Окултисти, теософи, антропософи, кабалисти, разни духовни учители, философи и мислители са я използвали да пробват ума си с нейното тълкуване. Днес до нас са достигнали най-вече Библии, редактирани и напечатани през последните две столетиия. Както всяка друга духовна книга, така и Библията има няколко нива на разбиране. Аз ще се спра тук само на най-необходимите неща, които трябва да знае човек, тръгнал да я чете. Библията е била превеждана на няколко езика преди да дойде в този вид, в който я познаваме днес. Прието е, че първата Библия е била написана на иврит, с изключение на Книги Макавейски и Новият завет. Те са достигнали до нас от гръцки превод. Много от старите преписи са ставали на латински, който е бил богослужебен език на Западната Католическа църква. Учените не признават ролята на църковнославянският език. Те си затварят очите пред неоспоримия факт, че най-ранните преписи на евангелията, достигнали до наши дни са точно на църковнославянски, а не на гръцки, латински, или иврит. Много от преписите и са ставали ръчно. През вековете са съществували различни граматически правила за писане и това е обърквало преписвачите на книги. Например иврита се е писал от дясно на ляво, а кирилицато, латиницата и гръцкият от ляво на дясно. Също така, най-ранните текстове са писани слято, без необходимата пунктоация между думите. Това също е бъркало по-малко интелигентните преписвачи и преводачи и текстовете излезли под перата им понякога нямали нищо общо с първоначалният текст. Ето например на много места в Библията са споменават някакви сребърни сикли. Авторите на “Библейския речник” ни убеждават, че сиклата е била “еврейска теглилка за ненасечено в монети злато и сребро”. Само по този начин днешните изследователи на Библията могат да ни убедят, как в тези древни времена на Авраам, Моисей и Иисус Навин е имало някакво подобие на монети. Всеки нумизмат знае за монетите, наречени СИЛИКВИ. Те са сечени за първи път по време на монетната реформа на Константин Велики и са умален вариант на сребърните аржентуми на Диоклетиан. Нека да проверим какво пише за библейските “сикли” в по-старите ръкописни библии достигнали до нас. В описанието на славянските ръкописи от библиотеката на Свято – Троицката Сергиева Лавра има един ръкопис на няколко книги от Стария завет и в тях е и “Кънига Иисуса Навгина” от ХІV век. Там можем да прочетем нещо много интересно на мястото на следния текст:
“...между плячката видях една хубава дреха, двеста сикли сребро и един къс злато” 7:21
Вместо “двеста сикли сребро и един къс злато”, в ръкописа е написано “двеста дидрахми и златен съд”. Но дидрахмата е монета от много по-късен период от времето на Иисус Навин. Моисей, чийто наследник е Иисус Навин, е роден според Библейския речник през далечната 1571 г. пр. Хр., а първите драхми започват да се секат през ІV в. пр. Хр. до ІІ в. след Хр. А какво да кажем за “сиклите” циркулирали при Авраам, живял поне половин век преди Моисей:
“Ефрон отговори Аврааму и му рече: господарю мой, чуй ме: земяга струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мен и за тебе? Погреби покойницата си.”
“И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля. А на Сара рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с теб, и пред всички си оправдана.”
Още на много места можем да видим как старозаветните герои боравят със сребърни монети 1000, 1500 г. преди да са отсечени първите монети на тази цивилизация.
Монетосеченето предизвиква и още един логичен въпрос. Кога за първи път са отсечени монети? Ако човек знае принципа на отсичането на една монета, ще види колко е близо до начина на печатането на първите книги. Днес историците ни убеждават, че първите монети са отсечени около V в. пр. Хр., а книгите са започнали да се печатат в началото на ХV век. Според мен и монетите и книгите по принцип се правят еднакво и те са се появили в рамките на едно поколение, не повече. Нуждата на човечеството от парични взаимоотношения е възникнала не по-рано от ХІV век и е съвсем нормално по това време да са открили начин за отсичането им, наред с книгопечатането. Ако приемем това твърдение, анахронизмите от този род в Библията ще изчезнат. Също така ще си отговорим и на въпросите, защо средновековните художници са рисували Авраам като средновековен рицар, Моисей, който се покланя на Богородица с Христос в Неопалимата къпина и Соломон, заедно с старозаветните пророци на фона на кърпата, на която е нарисувана главата на Христос.
Още нещо открих в Библията, което е характерно за България, но поради неправилния прочит е запокитено на територията на днешна Палестина. На много места се среща питието “сикер”, наред с виното. Но докато виното е познато на почти всички народи, сикерът е нещо непознато. Днес на територията на Израел правят някакво алкохолно питие и го наричат “сикер”, но дали е било така в древността. Човек, който познава климата и релефа на Палестина, ще разбере, че както житото, големите стада овце и снегът, така и масовото отглеждане на лози и производството на вино и сикер в тази страна противоречи на природата. Не става въпрос за изключенията. В книгата Библия не пише за инцидентни неща, а за ежедневие и начин на живот на народът на Израил. Балканите са една територия, на която има и студ, и сняг, и огромни стада с овце в близкото минало, и житни ниви, и хиляди декари засяти с лозя. Така, че ако пренесем тук библейските събития, виното ще си доойде на мястото и “сикерът” ще се превърне в типичната българската ракия, ако го прочетеш отдясно наляво. Само тук, на Балканите казваме “вино и ракия”, но някой невеж преписвач, а нищо чудно и съвсем умишлено да са го превърнали във “вино и сикер”.
По същият начин читателят е заблуден и в следното описание на библейския Едем. Ето как можем да го прочетем в библията:
“От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.”
А в същият този текст в ръкописната Библия от ХІV век, можем да видим следните различия. На мястото на “земя Хавилска” пише – “землю Ладьску”, а неизвестният “бдолах” е заменен с “анфраксъ”, което е антракс. Какво в действителност е “антракс”? Това са обикновенни дървени въглища, произвеждани на територията на България в огромни количества в древността. На латински и на гръцки “антракс” си е въглен. Попитайте днес някой християнски свещеник, какво е това “бдолах”, ще има да се чуди или да си измисля разни глупости. Представете си как на територията на Палестина в района на Иерусалим, където според легендите се приема, че е погребан Адам, са се произвеждали въглища и са се добивали полускъпоцинни камъни и злато. Фисон (Тисон) е обратен прочит на нашата река Места, която в древността се е наричала Нест. Тисон ТСН = Нест НСТ. Но нека да продължим нататък. Всички знаем, че камъкът оникс, е полускъпоценен камък с бели и черни ивици, разновидност на ахата. Но в ръкописната библия вместо “оникс” пише “камень зеленый”. В района на река Места има изобилие на зелени камъни от рода на ясписа, а производството на дървени въглища и днес все още е основен поминък на доста хора от този район.
“Земя Куш”, около която обикаля втората библейска река Гехон (Гион) в ръкописа е “землю Ефиопьску”. Да открия коя река се крие в името Гион ми помогна стихотворението на Петко Славейков “Татковина”.
“На уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.”
Една от реките на Славейковият рай е Вардар. В античността тази река се е наричала Аксиус, а в Библията приема името Гион и Гехон. Земята, наречена “етиопска” в действителност е областта Ботиея в Македония, където са се намирали най-старите македонски селища – Еге (дн. Верги), Бероя (дн. Версия) и Пела (при дн. село Апостол). Ако текстът е бил на български, а после е преведен на гръцки, то буквата Т е написана с гръцката ФИТА, а поради отсъствието на Б в азбуката си, гърците са я заместили с П. Наименованието КУШ в по-новите библии, навярно е планината КОШница, която е между Струма и Вардар.
Третата река е Тигър и всеки българин би познал в нейния прочит река Искър. Тя извира от Рила и тече на север към Асирия (Русия). Също от Рила извира и четвъртата Едемска река Ефрат. Това е Марица. Така виждаме как четирите реки на библейския Едем обхващат четирите български провинции. Фисон (Места) протича през Родопа. Гехон, Гион, Аскус (Вардар) – през Македония, Тигър (Искър) през Мизия, или България, а Ефрат (Марица) през Тракия. Цялата Библия е написана по този начин и може да се чете само от знаещите.
А. Фоменко сочи и един пример за промяна на име на град, която допълнително обърква читателят на Библията.
[image]http://img528.imageshack.us/img528/1151/49uo.jpg
[/image]
Вижте тук на тази карта от Мадаба, къде се е намирала Ефрата (Тракия).
Следва.
|
Вяра и Гносис
