През есента на 815 г. от основаването на Рим /която би била 62 от нашето летоброене/, един римски лекар, който се казвал Ескулап Култелий, изпраща следното писмо на своя племенник, римски офицер в Сирия:
„Драги ми племеннико,
Преди няколко дни бях повикан при един болен на име Павел. Той каза, че е римски гражданин, а аз мисля, че беше евреин, благовъзпитан и с добри обноски. Впрочем, научих, че е тук във връзка с някакво дело, призован от някакъв провинциален съд от източното средиземноморско крайбрежие. Описали ми го бяха като див и буен мъж, който говори против народа и закона. А аз намирам, че е много просветен и честен. Един от приятелите ми, който често придружава нашите войски в Мала Азия, ми каза, че чул да говорят за тоя човек в Ефес, където той държал проповеди за някакъв нов и много странен бог. Запитах болния вярно ли е това и подбуждал ли е народа да въстава срещу властта на нашия многообичан император. Павел ми отговори, че царството за което разказва, не е от мира сего. И добави някои странни твърдения, които не можах да разбера и които се дължаха може би на трескавото му състояние. Обаче личността му ми направи силно впечатление и аз узнах с прискърбие, че е бил убит преди няколко дни по пътя за Остия. По този повод именно ви пиша настоящето. Ще бъда щастлив, ако можете да намерите в Йерусалим, когато отидете там, някои сведения за моя приятел Павел и за необикновения еврейски пророк, който е бил негов учител. Нашите роби са много развълнувани от вестта за тоя така наречен Месия и някои от тях, които открито говореха за „новото царство” (какъвто и да е смисълът на тези думи), бяха разпънати на кръст. Бих желал да знам какво вярно има в тези мълви и оставам Ваш предан чичо
Ескулап Култелий”

След шест седмици Гладиус Енза, капитан от седмата галска пехотна кохорта, отговаря на чичо си:
„Драги чичо,
Получих писмото Ви и изпълних нарежданията в него. Нашата бригада наскоро бе изпратена в Йерусалим. В този град е имало много бунтове през миналия век, така че много малко сгради са оцелели досега. Прекарахме тук месец и утре заминаваме за Петра, където има вълнения сред някои арабски племена. Ще използвам тази вечер, за да Ви дам исканите сведения, но не очаквайте подробен доклад.
Разговарях с много старци от града, обаче малцина можеха да ми дадат точни сведения. Преди няколко дни в нашия лагер дойде някакъв търговец. Купих от него малко маслини и го запитах чувал ли нещо за прочутия Месия, който е бил убит съвсем млад. Отговори ми, че го помни много добре, защото баща му го водил на Голгота (един хълм до града), за да присъства на изпълнението на смъртното наказание на този човек и да му покаже каква съдба очаква враговете на еврейския народ. Даде ми и адреса на някой си Йосиф, който бил личен приятел на така наречения Месия, като добави, че най-добре ще бъде да го посетя и разпитам, ако желая да бъда добре осведомен. Тази сутрин отидох у Йосиф, който е много стар. Бил е рибар в едно от сладководните езера в тази област. Паметта му е още съвсем ясна и той ми разказа подробно всички събития, станали в смутните времена преди моето раждане. По онова време в Рим царувал нашия велик и славен император Тиберий, а един офицер на име Понтий Пилат, управлявал Самария и Юдея. Йосиф познавал съвсем слабо тоя Пилат. Изглежда управителят бил честен чиновник, оставил добро име като прокуратор на областта. В 783 или 784 г., Йосиф не помни точно, Пилат бил повикан в Йерусалим да потуши някакъв малък бунт. Един младеж, син на назаретски дърводелец, бил обвинен, че подготвя въстание против римската власт. Чудно е, че нашата разузнавателна служба, обикновено много добре осведомена, не била чула нищо по тоя въпрос, а когато направили разследване, нашите агенти донесли, че дърводелецът е много добър гражданин и няма никакви основания за обвиненията. Но, както ми разказа Йосиф, еврейските свещеници били много възбудени против него заради голямото му влияние сред бедните слоеве на еврейското население. Те уверили Пилат, че назарянинът открито говорел, че всеки грък, римлянин и дори филистимянин, който се старае да бъде справедлив и добър, заслужава същото уважение, което се пада и на евреина, изучаващ денонощно Мойсеевият закон. Доводите им, изглежда, не направили голямо впечатление на Пилат, но когато простолюдието се събрало пред храма и заплашило да убие на място Иешуа и учениците му, той решил да затвори дърводелеца, за да го спаси. Понтий Пилат не е разбирал, впрочем, подбудите за това вълнение. Когато искал от еврейските свещеници да му изкажат повода за недоволството си, те крещели неистово за „ерес” и „измяна”. Най-после, както ми разказа Йосиф, Пилат повикал на съд Иешуа Назарянина, когото сирийските гърци упорстват да наричат Исус, за да го разпита насаме. Той разговарял надълго с него, разпитвал го за опасните учения, които назарянинът уж проповядвал край брега на Галилейското езеро. Исус му отговорил, че не се интересува от политика. Грижел се не за телесния, а за душевния живот на хората. Искал всички да обичат ближните си като братя и да се кланят само на един Бог, който е отец на всички живи същества. Пилат, който бил запознат, както изглежда, с учението на стоиците и други гръцки философи, не намерил нищо бунтарско в думите на Иешуа. Според събраните от мен сведения, той се опитал отново да спаси тоя кротък пророк и забавил изпълнението на присъдата. Но еврейският народ, подстрекаван от свещениците си, започнал да беснее. Преди тия събития в Йерусалим имало вече няколко бунта и твърде малко римски войски за потушаването им. Свещениците изпратили доклад до властите в Кесарея, че Пилат станал „жертва на учението на назарянина”. Изпратени били искания за смяната на Пилат под предлог, че е станал враг на императора. Знаете, че нашите губернатори са получили строга заповед да избягват, доколкото е възможно, всяко недоразумение с поданиците чужденци. За да предотврати една гражданска война в Юдея, Пилат трябвало да пожертва затворника. Иешуа се държал много достойно и простил на всичките си врагове. Бил разпънат на кръст всред освиркванията и оскърбленията на йерусалимското простолюдие.
Това ми разказа старият Йосиф със сълзи на очи. На раздяла аз му дадох една жълтица, но той ме помоли да я дам на някой по-беден от него. Запитах го и за Вашия приятел Павел. Не го познавал добре. Този Павел трябва да е бил навярно търговец на шатри, изоставил занаятаси, за да проповядва благовестието на един добър и милостив Бог, съвършено различен от Йехова, за когото еврейските свещеници говорят непрестанно. Изглежда, че след това Павел е обиколил Мала Азия и Гърция, проповядвайки пред робите, че всички са чеда на един и същи баща, който ги обича, че щастие очаква еднакво бедни и богати, стига да са се стараели да живеят честно и да правят добро на болните и нещастните.
Надявам се, че отговорих задоволително на въпросите Ви. Цялата история ми се струва съвсем безопасна за сигурността на римската империя. Но ние, римляните, не сме могли никога да разберем хората от тия места. Съжалявам, че са убили Вашия приятел Павел. Надявам се да се завърна скоро и оставам както винаги
Ваш предан племенник Гладиус Енза”.

Истинската грижа на човечеството е човекът