|
А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му” /Прем. Сол. 4:7-11/
Вчера 17. 02. малко преди полунощ бе нападната и умъртвена по особено жесток начин моята обична приятелка и колега, докторантката по Свещено Писание на Новия Завет Нели Йосифова. Вцепенена от ужас и болка недоумявам кой и защо посегна на живота на тази прекрасна млада жена.
Познавам Нели от 1991 г. когато заедно като студентки в първи курс споделяхме интереса и любовта си към Свещеното Писание. В съзнанието ми ясно изплуват много преживявания, едно от което бих искала да споделя с Вас. Ние, вече студенти в 4 курс сме притаили дъх, а на катедрата е Нели, която изнася урока си /в упражнението по Методика на обучението/ за беседата на Господ Иисус Христос с жената Самарянка /Йоан 4 гл./. Урокът бе не само издържан от гледна точка на тълкувателния анализ, който Нели правеше, нещо повече, Нели успя да ни пренесе там – на кладенеца при Сихар и ни направи съпричастни на откриването на Спасителя като истински Бог и Месия пред самарянката. Нели ни накара да почувстваме нейната собствена жажда за Словото Божие и за Христос, накара ни заедно с жената самарянка да съпреживеем познаването на Иисус от Назарет като обещания Месия /Христос/.
Любовта на Нели към Свещеното Писание и научните й интереси в областта на Новия Завет винаги са ме стимулирали и вдъхновявали. От миналата година, от когато с Нели по-често имах възможността да общувам срещите ни винаги бяха радостни за мен и затова тя имаше определено заслуга. Нейната обич, старание, прилежност, съчетани с нейният такт и уважение към всички стопляха отношенията ни - както между мен и Нели, токо и между нас докторантите и асистентите в Богословския факултет, повечето от които сме съкурсници на Нели.
Много често я виждах да чете с интерес научната литература и многократно заедно сме дискутирали проблеми в областта на написването на Новия Завет, на съставянето на новозаветния канон, както и такива в областта на тълкуванието на Новия Завет. Миналата седмица видях Нели с книга в ръка и видимо радостна от факта, че трупа познания в областта на Библеистиката, седяща в кабинета на проф. Желев: Ани, каза ми тя, имаш ли малко време да си поговорим? ...И ние си поговорихме отново споделяйки и взаимно обогатявайки знанията си.
Нели не само споделяше с нас, нейните колеги-докторанти нейните научни и духовни търсения, но тя ни показваше как човек трябва да търси Христос и общение с Христос не само чрез Неговото Слово, но и как човек може скромно, деликатно и колегиално да общува с всички. Нели не само познаваше отлично текста на Свещеното Писание, но той за нея бе извор на вдъхновение, радост и начин на живот.
Не искам да звуча клиширано като кажа, че Нели живееше в съгласие с евангелските заповеди, но познавайки я от 14 г. зная, че тя истински обичаше Христос и се стараеше да живее достойно за званието си християнка.
Мила Нели, вярвам, че колкото и да е нелепа твоята физическа смърт тя те съедини вечно с обичния от теб наш Господ Иисус Христос като тя ти даде да общуваш неизказано с Него вече не чрез Свещеното Писание а лице с лице /1 Кор. 13:12/!
Ти винаги ще останеш в моето сърце и се надявам да се видим с теб пак в Христовото царство!
С много обич в Христос Иисус, нашия Господ, твоя Анна Маринова
"Светилник за нозете ми е Твоето слово" /Пс. 118:105а/
|
In Memoriam
