Опитах се тактично да ти кажа основното нещо, поради което страдаш ненужно – ненужно, защото не носи полза нито на теб, нито на близките ти, нито на когото и да било. Това нещо е накърненото ти самочувствие. Съзнавам, че те засягам дълбоко, но вярвай ми, не го казвам това, за да те нараня – напротив, от все сърце желая да ти помогна.

Надя,
Защо не искаш да допуснеш, че някъде може да се заблуждаваш – и си се заблуждавала, че някъде можеш да сбъркаш – и си бъркала, в това число и в преценките ти за хората. За теб Росен е човек, който е “от нашия лагер”, затова по презумпция, той винаги е прав, той не може да сгреши в мненията си, в позициите си. Казваш, че не си искала да го защитаваш, но няма как да е така, след като точно това си правила множество пъти: виждайки в него най-вече “изключителеният човек”, се включваш в съответната тема за да го защитиш, конфронтирайки се ненужно с хората. Отношението ти към хора като Росен, като към Прокимен достига до такава силно_инатеста привързаност, че ти си готова да застанеш зад тях на всяка цена, само и само за да ги защитиш, а чрез тях и егото си, да защитиш накърнената си гордост, противопоставяйки се на всички останали, които не се съгласяват с тях.

Обратното, хора като Валя и подобни на нея, са “чуждите”, - те са врагът – ти не искаш ни най-малко да допуснеш, че някой от тях - от “лошите”, - може да ти мисли доброто. Не си поискала досега да приемеш факта, че може би казват нещо вярно, че може би имат известно право, и че когато отстояват позициите си не целят да бъдете врагове.

Няма да крия, че думите ти в този постинг са стряскащи (за мен) - особено в началото. И това не е за първи път.

Искам да знаеш, че чувствата ми към патриарх Максим са много лични, затова няма да ги споделям на всеослушание. Когато съм правил опити да го защитя от хулни обиди, това в никакъв случай не означава “истерично преклонение”.

И Фотий не е моят епископ – ако ти можеш да се причастяваш при него, без да го възлюбиш, то аз ще се опитвам да го възлюбвам, но искам да се причастявам – с Божията помощ – там, където е стадото на моят епископ.

Визирайки нас, “новостилните” (“новостилни”, ”старостилни” - тия думи не са ми по сърце) казваш, че Дядо Максим бил основният ни (ми) залог за вярност към Христа. Да, той е наш залог за вярност към Христа, понеже Сам Христос, Първосвещеникът го е положил да бъде Негов епископ. Но най-големият ни Залог във вярата е Възкресението Христово - Възкресението на Този, Който положи душата Си заради нас, падналите човеци.

Казвам ти всичко това със свито сърце – опитах се по заобиколен начин, но ти не пожела да ме разбереш.
Искрено се надявам, това да стане сега, макар й дълбоко да се съмнявам – това е причината сърцето ми да се свива още по-вече, че не знам как ще ти се отразят всички тия мои думи. Дано, все пак, направиш опит и да разбереш също и това, че ако и да съм обладан от страсти, то все пак не ти мисля злото.

И накрая, искам да споделя, че Росен е един от първите, с който се спирятелих в клубовете, и ми е особено скъп. За съжаление от близо две години се промени много. Признавам си, че понякога се дразня от постингите му, но това е защото са съблазняващи – особено за немощните хора, а аз съм един от тях. Циничният сърказъм, хапливите подматяния, хулите, злорадствата и пр., и пр. са опасни не само за изричащият ги, но и за всички. Те са недопустими дори и “на маса”, където компанията е от 4-5 човека. Какво остава за Клубовете, където влизат - и ще влизат десетки, а може би и стотици - и които ще четат нашите "православни" съблазни. Не се знае след време кой какво ще търси, кой какво ще чете. Нека имаме едно наум, все пак, че “архивите са живи”.


Н.

Редактирано от Eжko_ на 17.02.06 15:43.