|
Човешката любов. Всеки от нас я е изпитвал – онази вълшебна тръпка, която те оставя без дъх. При някои е от пръв поглед, при други – бавен, постепенен процес. Но човек е толкова щастлив, че би направил всичко за любимия, дори би умрял за него. Изпитва огромна радост, възторг, готов е да прави добро на всички и да изкрещи на целия свят, че любовта съществува, има я и тя е прекрасна!
Но... цялата тази еуфория отминава. Един ден се събуждаш и установяваш, че до теб спи един непознат човек. И се питаш: “Какво прави той тук? Какво правя аз тук? Нима обичам този човек? Но... това ли е любовта? Аз вече не изпитвам онзи възторг, онази радост... Спокойно ми е с този човек, хубаво ми е, но... нещо се е променило... Да остана ли? Или да търся другаде пак онази тръпка, която спира дъха? Не, искам да остана. Защото ИСКАМ да продължа да обичам този човек, искам да опозная любовта във всичките й фази и нюанси....”
Психолозите казват, че от този момент нататък започва истинската любов. А първото, онази всепоглъщаща магия – това е било просто фазата на влюбването, но не това е любовта. “Любовта е онзи труд, който полагаме за духовното израстване на другия” – М. Ск. Пек.
Но човек открива и едно друго прекрасно Същество - Бог. Влюбва се спонтанно. Или пък бавно. И възторгът е пак същия – летиш, сияеш и ти идва да изкрещиш на целия свят, че Бог има и Той е прекрасен! Четеш жадно всичко за Него, защото искаш да Го опознаеш възможно най-много, стоиш прехласнат на службите, очарован си от сигурността, че Бог е винаги до теб и ВИНАГИ ще те обича!
Но... Господ се отдръпва бавно и полека. Оставя те сам или по-скоро ти преставаш да го виждаш...Започват съмненията, колебанията... Истина ли е Божията любов? И макар Господ многократно по дивен начин да ти се е откривал и доказвал Своята безкрайна грижа и любов към теб, съмненията не престават. Самотността се засилва. Започваш да крещиш като бедния Йов, но отговор не идва. Чувстваш се сам, сам по пътя към Обетованата земя, навсякъде само пясъци и случайни хора... Но ти търсиш Един, а Него Го няма. Пред теб стои дълъг път, труден път през пустиня, години път, който ще те отведе до благата на Обетованата земя. Зад теб – Червено море, робство и сигурна смърт. Червено море се е затворило, не можеш да се върнеш, защото си избрал свободата. Изпадаш в ужас, че когато се събудиш утре, пак навред ще са само пясъци, а Той няма да отговори на твоя зов, само ще ти прати храна и вода като знак, че иска да вървиш... Защото те обича! И ти се гневиш, искаш поне да е до теб, да Го виждаш, за да е по-лек пътя...
Нещо се е променило. “Това ли е Онзи, по Който бях така прехласнат?” Влюбването е изчезнало. Дошло е време да положиш труд, за да изпиташ истинската ЛЮБОВ!
Кое е онова, което ни кара да продължим напред през пустинята – страхът от робството и смъртта, обещаните сигурни блага в Обетованата земя или ... оставаме, защото ИСКАМЕ да продължим да обичаме Него и да опознаем тази ЛЮБОВ във всичките й нюанси, трепети и ценност? Или и трите заедно?...
Редактирано от PPP на 11.01.06 15:49.
|
Любовта към Бога и нейните етапи
