благодаря за изчерпателния отговор

въпросът наистина ми е интересен, затова ще изчета подробно книгата за свещенството, която си дала като линк. това обаче може да отнеме известно време...

отсега обаче, за да не оставям дискусията да "увисне", бих казал на пръв поглед нещо, пък ти ме поправи, ако не съм те разбрал.

значи все пак, макар да виждам, че в посочената от теб книга има изисквания към свещениците и това какъв живот да водят, същевременно свещеникът е един вид съсъд, в който Божията благодат се е "изляла" и задължението му е той самият да я разлива върху останалите. в това има нещо пасивно. въпреки, че свещеникът може да бъде грешен и да бъде наказван за това като всички други, докато наказанието му се разминава, той е проводник на благодатта, защото тя му е била "влята" чрез ритуала и жеста на хиротонията.

тук именно виждам някаква връзка с магията: все едно някаква "сила" се предава като електрически ток първо от Бога на апостолите, а след това на всеки, който се докосва до и има нещо общо със Църквата.

естествено, има и много различия, защото в християнството се говори не точно за "сила", ами за "благодат" (charis, gratia), което е нещо все пак различно.

другата голяма разлика е, че Църквата като институция играе основна роля в съхранението на благодатта, а връзката не е само човек-човек като в езическата теургия. коментарът ти по случая с "Йоан Богослов" потвърждава това: свещеникът е проводник на силата само ако е част от каконичното предание на апостолската църква (каквато всяка християнска деноминация май претендира, че е).

самият "принцип на предаване" на благодатта между хората обаче ми прилича доста на магическа практика.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...