|
Прокимен написа:
В отговор на:
Въпросната т.н. "РАЗРЕШИТЕЛНА МОЛИТВА" е вмъкната за пръв път в праволсавното последование на Изповедта от Киевския Митрополит Петър Могила и е взаимствана от римо-католиците.
Тя може да се яви действителен камък за препъване, какъвто е и във възникналия спор.
Поне Вие разбирате руски език и можете да се възползвате за да се запознаете с линковете, които бях дал в свое време.
После, претендиращите за ненадмината богословска грамотност би трябвало да уточнят един твърде важен факт, че не само ИЗПОВЕДТА в този си вид е навлязла твърде късно, но и това, че Древната Църква е познавала по-скоро т.н. "ОБЩА ИЗПОВЕД".
На кого са чели разрешителна молитва тогава свещенослужителите?
Защо големите историци не извадят документи за древни формули на "разрешителна молитва"?
Струва ми се, че въпросата молитва ще да е въведена с цел да засили покайността.
Ако някога тя е изиграла своята положителна роля, то днес се изпитва наложителостта от нова катехизация и съответна просвета без никаква спекулация и ненужни залитания.
Вчера ми беше даден линк към този и още няколко постинга в клуб Християнство. Като изключа квалификациите на автора отправени към мен и Никола Андонов, както и прибързаните и неаргуметирани твърдения отправени също към мен и Никола, считам, че има неща нуждаещи се от допълнение и разяснение. Пускам този постинг в клуб Православие и
като отчитам невъзможността на автора за достъп до този клуб, си позволявам да го пусна и в клуб Християнство.
Когато намеря достатъчно време, ще отговоря и на втория постинг от същата тема.
Авторът твърди, че:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
После, претендиращите за ненадмината богословска грамотност би трябвало да уточнят един твърде важен факт,
че не само ИЗПОВЕДТА в този си вид е навлязла твърде късно, но и това, че Древната Църква е познавала по-скоро т.н.
"ОБЩА ИЗПОВЕД".
--------------------------------------------------------------------------------
Това "по-скоро", в следващото твърдение, напълно се обезсилва с думите:
В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------
На кого са чели разрешителна молитва тогава свещенослужителите?
--------------------------------------------------------------------------------
Мога да задам също въпрос, с който да приключа всякакви спекулации по темата:
Хубаво е да си отговорите, след като изповедтта е била предимно обща, как са се давали епитимиите, църковните наказания, с които са изпълнени всички Правила на Църквата начиная с Апостолските? Има ли обща епитимия, или
епитимията е непозната на древната църква?
Давам си сметка, че такъв въпрос само би породил поредните спекулации, затова ще кажа няколко думи по темата, без да имам претенции,че я изчерпвам.
Вярно е, че има няколко иследователи, които твърдят, че древната Църква е познавала само Общата изповед, тълкувайки
Деян.[19:18]
И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
Общата изповед в древната църква е неоспорим факт. Неоспорим факт е обаче и тайната изповед. Православното разбиране по въпроса е, че в древната Църква е практикувана, както Общата, така и Тайната изповед. Прието е, че в общата изповед, която е била извършвана по време на литургията са изповядвани по-тежки грехове и престъпления, като
вероотстъпничество, убийство и др. В тайната изповед пък са се изповядвали лични грехове, известни само на извършителите, чието публично изповядване е могло да послужи за съблазън на другите християни. Освен това, в изповедтта са влизали грехове, които са били преследвани и по гражданските закони и едно публично изповядване би могло да доведе до съдебно преследване на изповядващия се. И за да не бъде всичко празни приказки, давам за пример
52 Апостолско правило:
Ако епископ или презвитер, не приеме човека, който се обръща от греха, но го отхвърли: да бъде низвергнат...
Църковните историци Сократ и Созомен свидетелстват, че през ІІІ век е имало изповедници или свещеници на покаянието. Тези сведения, само свидетелстват, че в средата на ІІІ век е имало свещеници-изповедници, без да указват на древността на практиката. Такова свидетелство, също от посочения период имаме и от св. Киприан Картагенски.
Едно правило, на Картагенския събор се занимава със случаите, в които е нарушена ТАЙНАТА на тайнството изповед. Указвайки на това, че тайната е абсолютно не нарушима, правилото заплашва с най-строги санкции дръзналите да я престъпят.
Древните църковни автори, също говорят за тайнството изповед: апастолският мъж Ерм, Ориген, Тертулиан, Св. Климент Римски, св. Игнатий Антиохийски и т.н.
Тайнството има своето основание в:
Матея[3:2]
и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[4:17]
Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
Матея[16:19]
и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Матея[18:18]
Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
Матея[28:18]
И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята
Списъкът с цитати може да бъде доволно продължен. Разбирането на Църквата върху тези основания на тайнството, винаги е било ЕДНО: на апостолите и на техните приемници е дадена РЕАЛНА власт да свързват и развързват греховете.
Звучи смущаващо последователността - което е развързано на земята, чак тогава ще бъде развързано и на небесата. Може да не звучи логично, но неведнъж съм казал, че човешката логика не е най-добрият съветник, когато
разсъждаваме за тайнствата.
Тълкуванието на св. отци на този пасаж е недвусмислено. В случая използвам блаж.Теофилакт Български, който разпростира сферата на действие на думите и върху всеки християнин, имайки предвид и предходните стихове 15, 16, 17:
"Ако ти, обиденият, приемеш като митар и фарисей, този който е постъпил с теб несправедливо, то така ще се постъпи и на небето. Ако ти го разрешиш, тоест простиш, той ще бъде простен и на небето. Защото не само това, което свещеникът разрешава, бива разрешавано, но и това, което ние, когато с нас постъпват несправедливо, свързваме или разрешаваме, бива свързано или разрешавано на небето."
Интересното в тълкуванието е, че блаж. Теофилакт акцентира не върху свещенството, а върху обикновените християни, което идва да подскаже, че това което извършва свещеника е добре известно. Подобно, но много по подробно и задълбочено обяснение дава и св. Йоан Златоуст, което за съжаление нямам време да преведа.
Формата си тайнството придобива непосредствено при апостолите и техните наследници. Основание за това имаме в текста на подобна молитва, съхранен в йерусалимската литургия на св. апостол Яков:
"Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, пастирю и агънче..."
Относно най-древната външна форма на тайнството нямаме достатъчно сведения. Предполага се, че са били няколко
молитви. Предполага се също, че различните църкви са имали различни молитвени формули. Това не бива да ни учудва, понеже в древната църква, всяка църковна община е имала свои последования, включая и литургични. Самия факт, че са ни известни десетки литургични типа красноречиво говори за това.
Като заключение мога да добавя само едно, независимо от промените във външната, молитвената форма, която е претърпяла изповедта, ВЪТРЕШНАТА форма, смисъла на тайнството винаги е бил един и същ.
Редактирано от ARMAGEDON на 30.11.05 19:52.
|
OFF topic: RE: Прокимен
