|
Това е една малка книжка, издадена от "Съюз на свещеническите братства" през 1940 г. Дано да помогне на всеки, търсещ спасение.
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОВЯДВАМЕ ПРЕД СВЕЩЕНИКА
Вместо предговор
Мнозина християни отиват при свещеника за изповед без да се приготвят, както би следвало, към изпълнението на този християнски дълг, а някои от изповядващите се не разбират даже самото тайнство покаяние. Такива готвещи се за приемане на Св. Причастие, вместо подробно да разкриват греховете си на духовника, обикновено безмълвно очакват от него въпроси, на които му отговарят само: “грешен съм, отче!” – При това свещеникът, който понякога има да изповядва голям брой християни, почти няма сили сам да разпитва изповядващите се при него за извършените от тях грехове, които трябва да са известни най-добре на този, който е виновен за тях.
За улеснение на изповядващите се, тук се предлагат ръководни указания, отнсно това: как трябва да постим и да се изповядваме пред свещеника.
Преди всичко необходимо е да знаем:
1. Божествено установяване на тайнството покаяние.
Тайнството покаяние, е установено от самаго Господа нашего Иисуса Христа, Който, като се явил подир възкресението Си на светите апостоли, дал им власт, с тайнствената благодатна сила на Св. Дух, да прощават греховете на каещите се.
“Приемете Духа Светаго, казал Спасителят: комуто простите греховете, нему ще се простят; на когото ги задържите, ще се задържат”( Иоан. 20:22-23). Това право – с тайнствената благодат да се прощават греховете на каещите се по време на изповед – било дадено на преди всичко на светите апостоли, които предали тази власт на ръкоположените от тях епископи, а епископите, от своя страна, упълномощават законно ръкоположените от тях пастири на църквата, да прощават греховете на дошлите пред тях на изповед. А на миряните – нито господ, нито апостолите, нито техните приемници, не са предоставяли правото да извършват тайнството покаяние.
2. Необходимост от покаяние за всеки християнин.
Тъй като в целия свят няма човек бегрешен, дори и само един ден да е живял на земята (Иов. 14: 4-5), то тайнството покаяние се явява съвършено необходимо за всеки християнин, който се грижи за спасението си и желае да се намира в мир с Бога и съвестта си. Чистосърдечната изповед пред духовника освобождава каещия се от всички грехове и го прави така чист и подновен, както излиза от купела при св. Кръщение. Ето защо и църковните закони задължават всеки християнин да се изповядва и приобщава със св. Тайни възможно по-често, като не отлага този свят дълг за в бъдеще, което не е в наше а в Господне разпореждане, - Кой знае, може би утре и даже днес да настъпи смъртния ни час (Лук. 12:20). Дори и да ни се удаде, по божия милост, да се изповядаме пред внезапна смърт, туй ни покаяние ще бъде не напълно съзнателно, спокойно и доброволно; тогава не ние ще оставим греховете си, но те ще ни оставят, защото просто се лишаваме от възможността повече да грешим.
3. Какво се изисква от нас за получаване прошка на греховете?
За получаване тайнственото прощение на греховете се изисква христия- нинът, първо, искрено да съзнае греховността си пред Бога;
второ, да има твърда вяра в милосърдния Христа Спасителя, Който невидимо присъства пред каещия се, и твърдо да помни, че няма такъв грях, който би надминал безкрайното милосърдие Божие и не би могъл да бъде простен;
трето, по надлежен ред да се е разкаял за греховете си пред духовника с твърдото намерение, според силите си и по възможност, да се въздържа от това, за което се е покаял и да се старае да живее по закона Божи.
4. Как трябва да се готвим за изповед?
За да се пробуди в душата на грешника чувство на разкаяние, за да се приготвим за достойно причастие, а също и за обновяване на християнския живот, св. църква е установила особени дни за говеене преди изповед. Такова време е св. четиридесятница (великия пост пред Пасха), когато тъжните звуци на църковната камбана, както и четенето на умилителните църковни молитви (“Господи и владико живота моего...”), и трогателните църковни песнопения (“Душе моя, душе моя, востани, что спиши...”), като че ли неволно предразполагат човека към покаяние. Говеенето, или подготовката за изповед и причастие, трябва да се състои в често посещение на храма Божи и усърдна молитва; в истинско съкрушение за своите грехове; в четене на назидателни книги; в избягване на суетни удоволствия и развлечения; в отдалечаване от себе си на всякакви нечисти мисли; в примирение с всички хора – и ближните и враговете; в извършване на добри дела (грижи за болни, помагане на бедни, утешение на скърбящи); в пазене на строг пост чрез въздържание и умереност в храната, така че плътта да не господства над духа.
5. Необходимост от устна изповед пред духовника?
Говеенето завършва като изповядаме пред свещеника всичките си грехове след последното причастие. Устната изповед е необходима, защото без нея свещеникът не може да знае душевното състояние на каещия се, колко и какви грехове ще трябва да разреши и прости в името Божие. Без устна изповед, поради неразумие и погибел, може да пристъпят към причастие с тялото и кръвта Христови (I Кор. 11: 27-31) и такива хора, които поради греховете си, са недостойни за тази велика благодат. Спасителят е заповядал да не се дава светинята на псетата ( Мат.:7-6), т. e. на неразкаяните грешници. Тъй като всичките ни грехове произтичат от нашето самолюбие, гордост и своеволие, то устната и чистосърдечна изповед пред духовника може да служи като израз на готовност на говеещия да забрави самолюбието си, да остави порочния си живот и да се погрижи за изправянето си. И последно – само при устната изповед, свещеникът може да даде на каещия се добър пастирски съвет, съобразно душевното му състояние, а в случай на нужда – да наложи епитимия, за по-скорошно изправление на грешника.
***
*епитимия (гр.) – изправително наказание – налага се за да умилостиви или удовлетвори Бога заради човешките грехове, Христос веднъж завинаги е извършил такова удовлетворение със Своята изкупителна смърт на кръста, но единствено за да даде на каещия се грешник възможност да покаже действителни плодове на своето покаяние пред духовника (Мат. 3: 8) и да прояви готовност за започване на по-добър живот.
Преди изповед трябва да се примирим с всички, с които сме се карали или сме враждували. “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6: 14 –15), е казал Спасителят.
Като отиваш при свещеника, трябва чистосърдечно да му изповядаш всичките си грехове, без всякакво укриване. От нищо не се срамувай пред духовника; той не е чужд на човешките немощи и ще се отнесе към тебе с отеческа любов. Не се страхувай и от разгласяване на греховете ти, защото на свещеника е забранено да открива греховете на духовните си чада. По време на изповед не бива да измисляш разни прикрити извинения за греховете си ( като например мнима болест, крайна нужда, служебни или семейни задължения и други подобни), а още повече не трябва да посочваш други (познати, съдружници и другари), за твои съблазнители и виновници за греха ти ( Бит. 2: 12 ). Иначе изповедта ти, вместо чистосърдечно признание на собствена греховност, ще се обърне във фарисейско самооправдание и непохвално осъждане на чуждите грехове ( Лук. 18: 11-14).
А за да бъде изповедта ти обмислена, непринудена и да се докосва до целия ти живот от времето на приобщаване със светите тайни, преди да тръгнеш към духовника, постарай се да си припомниш всички грехове (II Кор. 13:5, Галат. 5:4), които тежат на душата ти, и сам ги разкажи на духовника, като не очакваш въпроси от него. А за да ти е по-леко да обмислиш греховете си, припомни си десетте заповеди Божии и попитай себе си, не си ли съгрешил:
1. Против първата заповед, която се чете тъй: “Аз съм Господ Бог твой- да нямаш други богове, освен Мене”. – Помисли си - така ли вярваш в Бога, както учи за това светата православна църква в символа на вярата? Стараеш ли се да придобиеш истински познания за Бога, чрез слушане и четене на словото Божие и назидателни книги? Уповаваш ли се във всичко на всемогъщия промисъл Божи и не се ли надяваш понякога повече на хората, отколкото на Бога? Не си ли прибягвал, по лекомислие или по малодушие, към разни врачувания? Не си ли вярвал в лоши срещи и нещастни дни, като гневиш с това самия промисъл Божи? Не роптаеш ли против Бога по време на болест или други нещастни случаи в живота? Не мислиш ли, че ще се спасиш, като се уповаваш само на едната вяра в спасяващата благодат, а не се грижиш за добър живот и забравяш правосъдието Божие? Не се ли лениш да се молиш на Бога ежедневно – сутрин и вечер, преди и след хранене, а също така в началото и края на всяко добро дело? Не се ли увличаш от някакво лъжливо (еретическо) учение или религиозно свободомислие?
2. Против втората заповед, която се чете тъй: “Не си прави кумир и никакво изображение на на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи”. - Не се ли подчиняваш на някакви свои идоли: на разни човешки страсти, като гордост, тщеславие, сребролюбие, чревоугодие и други такива? Всички нечисти страсти апостол Павел нарича идолослужение (Колос. 3:5), а сребролюбието нарича корен на всяко зло (1 Тим 6:10). Не се ли хвалиш със собствените си достойнства, заслуги и с богатството си, като забравяш, че всичко това ти е дадено от Бога, Комуто си длъжен ца благодариш, за пращаните ти от Него милости? Не се ли домогваш до разни почести с лукавство, с измама пред силни хора, или други постъпки, противни на съвестта ти? Не се ли срамуваш понякога да изобразяваш на себе си кръстно знамение пред хората, като минаваш край храм или свети икони? Не прибягваш ли към лицемерна набожност, като се молиш пред другите само за лице?
3. Против третата заповед. Тя се чете тъй: “Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог”. - Не си ли се клел в имено Божие, а също и в душата, живота и здравето си, за потвърждение на лъжа или измама (пр.: в съд, пред началство, в търговия), за да получиш някакви облаги? Не си ли призовавал името Божие на шега или за потвърждаване думите си и то за маловажни неща? Не си ли нарушавал клетвата, дадена от теб в съда или при постъпване на служба? Не си ли принуждавал други към напразно заклеване? Не си ли призовавал името Божие само само с уста, но не и със сърце ( Мат. 15: 8-9), като си стоял разсеян на молитва – в църквата или у дома? Не си ли се смял (кощунствал) над свещени предмети и не си ли употребявал думи от свещеното Писание на шега в обикновен разговор?
4. Против четвъртата заповед. Тя се чете тъй: “ Помни съботния ден, за да го светиш: шест дни работи и върши в тях всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог”. – По християнски ли прекарваш времето в празничните дни и в навечерието им? Не си ли разговарял по време на Богослужение и не си ли се отвличал в това време със светски грижи? Вместо да извършиш благотворителност в тези дни - да посетиш болен и да го утешиш, или да помогнеш на беден – не си ли се предавал на скитане и преяждане? Или вместо да се занимаваш с назидателно и полезно четене, не си ли се увличал в празнословие, непозволени забавления, хазартни игри, неприлични книги и филми? Не си ли работил в празник като в делничен ден и не си ли принуждавал към работа подчинени и служители, и така да ги възпрепятствуваш да бъдат на църква или да изпълняват християнския дълг на говеенето?
5. Против петата заповед. Тя се чете тъй: “ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”. –Отдаваш ли почит и послушание на родителите си? Не си ли се обръщал към тях грубо, не си ли ги лъгал, не си ли ги хулил тайно, не си ли ги осъждал и въобще, не си ли ги оскърбил с нещо? Всекидневно ли – сутрин и вечер – се молиш на Бога за тях; грижиш ли се (и при това с удоволствие) за спокойствието им и за необходимите им средства за живеене? Молиш ли се за царя и целия царстващ дом? Почиташ ли духовните и светски власти, които са установени от Бога? Не си ли бил неблагодарен към своите възпитатели и благодетели? Имаш ли потребна любов към роднините си? Нямаш ли ненавист към собствените си деца и правиш ли несправедливо различие и предпочитание между тях? Молиш ли се за тях на Бога? Родителите най-много трябва да се молят за децата си. Внушаваш ли и м любов към Бога и църквата, с нейните установения и обряди, а също и любов към ближния и доброто? Учиш ли ги на молитви, на правилата за чест и благоприличие, да уважават законите и реда ? Не си ли се отнасял нехайно към тяхното обучение и възпитание? Не постъпваш ли стях жестоко, не ги ли нападаш с неприлични думи и не им ли призоваваш Божието наказание? Не им ли даваш повод за злонамереност или съблазън чрез поведение и разговори? – Началници и възпитатели: не грешите ли с нехайно изпълнение на задълженията си, с несправедливо и пристрастно отношение към някой от подчинените си, с безгрижие за тяхното възпитание и спасение? Не ги ли оставяте да страдат или да се развращават и да погиват? Не постъпвате ли жестоко с тях? Учите ли ги на добро и давате ли им повод да бъдат зли?
6. Против шестата заповед. Тя се чете тъй: “ Не убивай!” – Не си ли повредил с нещо живота на друг човек – злонамерено или неволно? Богати човече: не си ли допуснал някой да умре от студ или глад? Силни човече: чрез притеснение и лишение от средства за препитание, - а особено вдовици и сираци, и въобще беззащитни хора, - не си ли ги довеждал до извънмерна скръб и преждевременна смърт? Владелецо: не си ли измъчвал силите и здравето на подчинените си с тежък труд и глоби и с това да ги доведеш до гроба? Началниче: Като си наказвал някого, не си ли действувал със злоба, пристрастие и жестокост? Лекарю: не си ли допуснал по небрежност някой да умре; или от нежелание поради ленност и користолюбие, не си ли отбягвал да помогнеш на болни? – Не си ли оскърбил някого с гняв, грубост в обръщенията, злословие и ненавист? Не си ли причинил някому вреда, чрез побой или с нещо друго, което подхвърля човека на дълбока скръб, разстройва здравето му и съкращава живота му? Още по-тежък грях е убийството на душата, когато някой учи или подстрекава другите към греховни дела, или когато със съблазнителен пример и думи въвежда другите в грях. Не си ли съгрешавал в това? Шестата заповед забранява също и самоубийството. Не си ли имал греховното намерение да посегнеш на живота си или по небрежност да изложиш на опасност здравето и даже живота си? Не си ли се опивал с вино? Не си ли прекарвал безсънни нощи в картоигране? Вардил ли си се от простуда и своевременно да се обърнеш към лекар? И. т н
7. Против седмата заповед. Тя се чете тъй: “ Не прелюбодействувай!”.- Пазиш ли девство и целомъдрие, ако си безбрачен? Не си ли скланял други към грях; не си ли съблазнявал и развратил някого? Не си ли разстроил чуждо семейно щастие? Ако си женен: не си ли изневерявал на съпружеската вярност и любов? Не си ли рушил здравето и живота си с неестествени тайни пороци? Не си ли чел книги и гледал филми, водил разговори и пял песни, разпалващи въображението и пораждащи греховни мисли? Не си ли се наслаждавал на съблазнителни картини, зрелища и събрания? Пазил ли си се (особено пред деца) от скверни думи?
8. Против осмата заповед. Тя се чете тъй: “ Не кради!”.- Не си ли присвоявал чужда собственост по какъвто и да е начин: с кражба, с насилие, с лъжа, с фалшиви документи, мерки и пари, с измама, с лъжливи сметки, с вземане-даване, с продажба на лоша стока вместо добра? Не си ли скривал намерена вещ, без да съобщиш на никого за нея? Не си ли укривал престъпник? Като си взел назаем, не си ли се преструвал на несъстоятелен, за да не плащаш дълга си? Не си ли отлагал плащането умишлено? Не си ли нанесъл вреда на ближния с нещо, например за отмъщение, с пожар, с опасване на чужда ливада от твой добитък, с изгубване и разваляне на вещи; или пък с намерение да угодиш на известни лица, си възпрепятствувал някого? Като си бил на служба, частна или държавна, не си ли грешил в тунеядство, като си се преструвал на болен, та даром да получаваш възнаграждението си? Не си ли се преструвал на болен и даже просяк, само за да живееш за сметка на чужда благотворителност и от милостиня на добри и доверчиви хора? Не си ли съгрешил с лихвоиметство, тоест, не си ли вземал голяма и непосилна лихва от нуждаещи се от пари поради бедност и за препитание? Търговецо: не си ли продавал някои неща много скъпо, когато си виждал, че купувачите са в крайна нужда – на бедните по време на глад и студ? Не си ли вземал извънмерно голямо възнаграждение за работа или услуга в случай на нужда от ближния си? Не си ли задържал заслуженото от други възнаграждение? Съдия и началнико: не си ли вземал подкупи и рушвети, за да отложиш дела или да отсъдиш несправедливо и да направиш правото криво и кривото - право? Не си ли издигал недостойни и презирал достойни заради пари, роднинство, ходатайство; не си ли придобивал самият ти по такъв начин отличия , облаги, длъжности? Това е особен вид ограбване на чужди права. Не си ли грешил в светотатство, тоест с кражба на църковно имущество? Не си ли съгрешил с несъстрадание към нещастните, немилосърдие към бедните, особено вдовици и сираци, като ги лишаваш от милостиня или помощ? Не си ли грешил в скъперничество – като си повредил своето здраве или това на семейството си? Не си ли пръскал имуществото си за излишен разкош, пиянство хазартни игри, безпорядъчен живот? Разточителството е лошо като кражбата.
9. Против деветата заповед. Тя се чете тъй: “ Не лъжесвидетелствувай против ближния си!”.- Не си ли лъжесвидетелствувай против някого – примерно в съда, и не си ли клеветил пред началството, пред познати и родители? Не си ли разгласявал чужди пороци, та с това да накърниш и изложиш честта на някого в обществото? Нямаш ли слабост да подслушваш, да дебнеш, да се подмилкваш? Не обичаш ли да слушаш клевети, та по тях да съдиш за хората? Не пренасяш ли сплетни от дом в дом? Не обичаш ли да скарваш хората, като ги клеветиш един на друг? Не обичаш ли да се присмиваш на другите и да тълкуваш зле думите и постъпките им? Не се ли отзоваваш рязко на недостатъците на някого? Не лицемерничиш ли, не обичаш ли да мамиш – да хвалиш някого, а зад гърба му да го осъждаш? Не си ли пълзял пред по-горни от тебе? Не измисляш ли небивалици и не ги разгласяваш? Не си ли се клел лъжливо пред съда, началници или родители; приклетва с целуване на св. Евангелие и Кръста Господен; не си ли клетвопрестъпник? Не си ли откривал истината във вреда на друг само от злоба? Не правиш ли добро само по външност за слава и популярност пред хората, а не по съвест пред Бога?
10. Против десетата заповед. Тя се чете тъй: “ Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти!”.- Не завиждаш ли някому за нещо? Не си ли се радвал на нещастието на някого? Не си ли желаел някому болест и смърт? Не ти ли е било досадно, като си виждал другиго в щаслив
* * *
Стараеш ли се да избягваш тези грехове, за които си се каял и си обещал да се поправиш? Имаш ли сърдечно желание и твърдо намерение да не вършиш повече тези грехове, за които сега си се покаял? Припомни си: нямаш ли още някои грехове против любовта си към Бога, към ближния и към себе си, които тежат на съвестта ти? Като обмислиш по такъв начин всичките си грехове, иди в храма Божи, възнеси молитвена въздишка пред образа на Господа Спасителя нашего Иисуса Христа, направи пред Него земен поклон, като произнесеш от все сърце думите: “Боже, бъди милостив към мене грешния” (Лук. 18:13) и като приближиш свещеника, пак направи поклон пред лежащия на аналоя св. Кръст и след това постарай се сам да разкажеш на свещеника греховете си без всякакво укриване!
* * *
След изповедта и причастието с Тялото и Кръвта Христови, се старай да се въздържаш от тези грехове, за които току-що си се покаял. Пази се да не оскърбиш с греховния си живот Господ, с Когото тайнствено си се съединил чрез св. причастие (Иоан 6:59), иначе ще си навлечеш гняв и съд Божи (I Кор. 11:29). Ако на тебе, поради твоите немощи, ти бъде трудно изведнъж да се освободиш от всичките си греховни навици, то почни да ги изкореняваш постепенно. Отначало избери една своя греховна склонност и непрестанно себори с нея до тогава, докато съвсем я оставиш. Ако ти след всяка изповед се освобождаваш макар и от една само своя греховна привичка, то с Божия помощ, постоянно ще укрепваш в доброто и ще усещаш в себе си все повече и повече нравствени сили за борба с греховните съблазни и лоши наклонностил При това твърдо помни, че по думите на св. Евангелие, когато злите страсти оставят покаялия се грешник, нечистия дух, като завижда на душевната чистота на подновения човек, се старае да го нападне отново с особена сила, подобно на див звяр, който се хвърля върху плячка. ( Петр. 5:8) – той отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, за да влязат и живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото ( Мат. 12:43-45). Христос незабелязано оставя душата на падналия човек, тойнствения съюз се разрушава, а плодовете на покаянието се изгубват. Душевната пустота и греховна тежест заменят чувството на висока утеха, което подобно кратковременен скъп гост, е посетило душата на покаялия се грешник.
Трепери , християнино, над това щастие, което ти изпитваш след чистосърдечната изповед и причастие със св. Тайни, и пази това духовно съкровище, като вярваш твърдо, че в теб живее Христос ( I Гал. 2:19), Който иска всички човеци да се спасят и познаят истината (I Тим. 2:4). Помни и вярвай, че Господ, по милосърдието Си, не ще те допусне до такова изкушение, което би било не по твоите немощни сили (I Кор. 10:3), но че напротив, Господ е силен да ни обогати с всяка благодат, за да бъдем богати на всяко добро дело (I Кор. 9:8).
|
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОВЯДВАМЕ
