Ето какво пише и в Евангелието на Иоан:

“А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие". Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, - Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.
И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. А пратените бяха измежду фарисеите; те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.”

Защо постояно са бъркали пророк Илия с Иоан Кръстител? Да не би и Илия да е кръщавал на река Иордан? Нека да видим отново в Стария Завет за повече подробности:

“В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.
[2:15] И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща. Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха, и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете? “

Не знам дали познахте акта на кръщение, извършен от Иоан Кръстител над Иисус? Само дето при дубликата в Старият Завет те са укрите чрез имената Илия и Елисей. Елисей не е някой друг, а Божествения (ЕЛ) Иса (ИИСУС), или богомилът Василий. Ето така, чрез самата Библия можем да се опитаме да възстановим истината. Цялата истина навярно никога няма да може да бъде възстановена, но отделни петна от пъзела, наречен Библия, започнаха да се нареждат.
Илия (Иоан) и Елисей (Иисус) отиват от Галгал във Ветил (Търново). Оттам те заминават за Иерихон (Оряхово) и там преминават Иордан (Дунав). Тук вече от Евангелието на Иоан можем да проследим, какво точно се е случило. В град Витвара, отвъд Иордан Иисус получава своето кръщение. Огнената колесница не символизира ли Светия Дух, или гълъба, спуснал се над Елисей – Иисус.
Нека сега да видим дали нашият Иван Рилски е бил в района на Дунава и отвъд него:
“След като се прочул св. Иван с чудесийте си, него го взели в Русия. Там и умрял. Арно ама нашио цар некакво наредил, та ръката му пренесли у България. Търновчане са я носили у сандък, даден от някой си ктитор Георги.”
(Тази легенда от с. Рила е записала Ангелина Ст. Сотирова от с. Рила, ученичка през учебната 1943/44г.)
Ето какво пише за тази дясна ръка пък архим. Панталеймон Пулос в “ Мистерията относно дясната ръка на мощите на светеца”:
Неизвестно от кога тя е отделена от тялото му и липсва в ковчега с мощите. Съществува версия, доскоро общоприемана, че тя се намира в Русия. Въпреки всички усилия на учените напоследък, тя не се намери никъде там. При едно случайно посещение на манастира в един от Цикладските острови – Тинос, Игуменията посочва на архим. Панталеймон Пулос сребърно ковчеже от 1788г. с дясната ръка на”св. Иоан, презвитер и чудотворец, пръв ктитор...”, и Служба на св. Иоан Рилски на гръцки, която се е извършвала отдавна всяка година на 19 Х .
Като съпоставя редица факти, събития, лица и имена, Архимандритът намира сериозни основания да твърди, че това е дясната ръка на св. Иван Рилски и че тя се намира отдавна не в Русия, а на този гръцки остров.”
От житията за светеца знаем, че той умера от старост на 70 г. в пещерата до Рилския манастир. Но ако знаете за обичаите на римляните за провеждане на екзекуциите, то трябва да знаете, че след биенето с камшик е било отсичане на десницата. На известната Торинска плащеница ясно може да се види същото. Там дясната ръка е отсечена и по-късно добавена до трупа. Този факт ни дава повод да свържем смъртта на Иоан Кръстител с тази на Иван Рилски.
Какви изводи можем да си направим от това изследване?
Пълна фалшификация на българската история.

Това не е край.
Краят може да го допишете вие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите