Радвай си и ти, пустиньо, която прие своя светилник и моя събеседник, равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!”
Тогава дойде при него Йоан Богослов. И като го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и рече: “Радвай се, възлюблениче господен, защото ти се приготви венеца на славата, понеже се разнесе известността ти! Стани, вземи си тоягата, иди в по-раншното си място, където си приел монашески образ, и там остави тоягата си, за да служи на света за личба, а на тебе за спомен, защото от господа така ти е отсъдено.”
“...Тогава беше цар Петър в град Средец. Разнесе се мълва за стареца. За него чу и цар Петър. Той избра девет души опитни ловци и им заповяда да отидат в Рила да ловят лов, като им поръча, говорейки: “Да не се върнете при мене, докато не найдете мястото на светия отец, та аз, като отида, да му се поклоня.” И мъжете заминаха да ловят лов, както им заповяда царят. Те диреха мястото на светеца, но не го намериха. И много дни те престояха в пустинята, но нито мястото найдоха, нито пък уловиха лов. Те се натъжиха, но не можеха да се върнат при царя, защото не бяха свършили нито една от работите, що царят им беше поръчал. При това те не бяха и яли много дни. Те изрекожа името на светеца и се помолиха, като казаха: “Отче свети, открий ни се, та да не погинем от царя!” И те му домиляха, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. В същия час те откриха малка пътечка. И прославиха бога. Те тръгнаха по пътечката и го намериха.”

Мястото на действие е планината (пустинята) Рила, по онова време Хор Бел (Кармил). Действащи лица са цар Петър (Ахав) от Средец (Самария). Неговата жена е била византийка и навярно името и е било Изабела (Иезавел, Саломе). В Старият Завет, Иезавел убива всички пророци на бога в Самария, с изключение на пророк Илия. В Новия, тя иска главата единствено на Иоан Кръстител. Ловците са придворните начело с Авдий (или този, който се крие под това име), началника на двореца.
Скалата, висока 40 сажена и широка като щит, символизира вярата на отеца, помогнала му да победи 400 служители на църквата.
Как е описан видът на св. Илия, можем да прочетем в Библията.
“И ги попита: Какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?
Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс.
Той рече: това е Илия Тесвитец” ІV Цар. 1:7-8
Ето и описанието са външността на Иван Рилски:
“ ...и излезе от родното си място, не носейки нищо върху тялото си освен една кожена дреха.”
(От първо приложно житие и негова добавка.)

Георги Скилица също пише за светеца:
“Той носеше само една груба дреха, но взе и кожух...Ако пък някой поискаше да наскубе от сланутъка (нахут), без да му е позволил светецът, той наскубваше, обаче в ръцете му всичкият ставаше сух и без зърна...
И никой не си отиваше, без да се нахрани достатъчно с донесената храна, която насищаше всички и никога не се свършваше, защото богът на Илия бе и бог на св. Ивана, и така също той направи шепата брашно да не се свърши...”

В “Ново Житие на Иван Рилски”:
“Този преподобен и богоносен отец наш Иван Рилски...беше от пределите на славния град Средец, от село, наречено Скрино. От града отстои на 4 часа. А от Рилската пустиня 3 дни. (Отнася се за с. Курило – Софийско.) Бяха две деца...Разказва се за него от някои, че неговото зачатие било от Ангел...След това излезе оттук и тръгна към показаната му планина. И нищо не взе освен кожената риза (кожух), в която бе облечен.”

В Евагелията на Новият Завет Иоан Кръстител е описан също както и Илия и Иван Рилски:
“В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближава царството небесно.
Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави провете пътеките Му”.
А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му беще акриди и див мед.
Тогава Иерусалим и цяла Иудея, е цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.”
Матея 3: 1-6

В Евангелието на Марко пише досущ същото. Единствино Евангелист Лука дава повече подробности за Иоан:
В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
“И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”

Следва