|
За съдбата на БПЦ – честно и открито!
Най-опасно е разлъчването на Църквата от българските национални настроения.
Стефан ЧУРЕШКИ
(писател и публицист)
http://www.sedembg.com/
вестник "Седем"
Особената ситуация, в която България ще се окаже след приемането й в ЕС, изисква все по-голяма роля и нарастващо значение на православното християнство у нас. България в културно и религиозно отношение след 2007 ще се окаже в сложен комплекс от религиозна палитра, в която ние ще трябва да отстояваме собствената си идентичност.
На Запад целият обществен процес преминава през християнската философия и дори когато не говорят директно на религиозен език, хората там използват в културно отношение понятия и представи, които изхождат от тяхната религия. Освен това религиозните институции на Европа, макар да не са поддържани от държавата, разполагат с много сериозен финансов и интелектуален ресурс, който им позволява да разгръщат активна дейност.
Религиозните училища в Европа са със солиден престиж - издателската дейност там е на много високо равнище, а образованието е съчетано с представите и усилията на църквите да християнизират колкото се може по-пълно и всеобхватно съзнанието на европееца. Разбира се, и в Европа има атеизъм, далекоизточната мистика и там си пробива път, а традиционното християнство е в позиция на догонващ, с оглед на събитийното предимство на някои явления от модерността. Но философията на обществото като цяло е християнска.
Културата е повлияна от Библията, а сътрудничеството между религиозни институции, държавни учреждения и частни лица е на много добро равнище. Доказателство за това сцепление на европейското общество с християнската философия е високото качество на хуманитаристиката на Запад, както и присъствието на християнската проблематика в културния дебат, който се води от десетилетия в рамките на западния свят.
Всички изброени показатели доказват, че православието трябва да си пробива път и да се утвърждава в една консервативна неправославна обстановка, където съюзът на парите, културата и религията е много силен. За да се закрепи в тези обстоятелства, България или трябва да избере пътя на Гърция и да въведе задължително кръщелно свидетелство
при назначаването на държавна работа, или БПЦ да развие богословска и културна сила, чрез която да утвърди православието и да запази православната ни християнска идентичност на българи в националната и религиозна множественост на ЕС. Дали обаче БПЦ ще успее да се справи с високата задача, която й е поставена, и дали ще оправдае надеждите на обществото, че ще бъде крепител на идентичността ни?
Известните ни досега факти от близката история на прехода представят твърде нерада картина и не вещаят добра перспектива за православието у нас.
Какво казват безпристрастните факти?
Те казват, че БПЦ стои изолирана от обществените явления и не води евангелска проповед за явленията от модерността. БПЦ не казва нищо за философията на демократичния преход, за това дали тази философия е християнска или не, БПЦ не казва нищо за социално-икономическото състояние на българина и не взима отношение по политическия дебат, макар Църквата в България да е майка на политическото признаване на българите преди 130 години.
БПЦ няма проповед по отношение на модерните културни явления, тя не казва нищо за модерността, нито прави опит да създаде консервативна алтернативна философия на либерализма, в която устоите на православието да бъдат защитени. БПЦ за разлика от протестантството и римокатолицизма няма своя икономическа теория, нито подобно на Руската православна църква е публикувала официална социална концепция. Ние не знаем какво мисли Църквата по отношение на футбола, на модерното изкуство, по отношение на технологиите, на компютризацията, по повод на разпространяващия се в модерността хедонистичен материализъм, който в много отношения е по-опасен за духовното състояние на човека от отминалия исторически материализъм на комунизма. Църквата не изказва становище по повод на етническото и религиозното съжителство в България, нито проявява инициатива по националния въпрос на българите, който национален въпрос, видно от политическите успехи на “Атака”, тепърва ще занимава българското общество. Откъсването на БПЦ от реалния живот е факт и не е нужно човек да слуша скучните проповеди в храма, за да разбере, че Църквата води свой автономен и алтернативен живот на всичко онова, което реално се случва в България.
Проблемът със собствения живот на БПЦ - затворена в своето храмово служене и в извършването на треби и свързана с околния свят единствeно посредством експлоатацията на многобройните си имоти - нямаше да е тежък, ако БПЦ развиваше високо православно богословие. Такова богословие обаче не се развива, макар Църквата да притежава сериозен финансов ресурс да го прави. Книгите на християнска православна тематика, издавани в България, са преведени от руски, сръбски и гръцки, а българската библейска археология е толкова анемична, че дори и едни обикновени разкопки на библейска тематика Църквата досега не е осъществила. Притеснителното мълчание в областта на богословието, макар и консервативно, макар и традиционно, е характеристика на това, какво представлява Църквата в момента в България. Публицистичните и обществените изяви в областта на интелектуалното са оставени в ръцете на миряни, които или се издържат сами, или имат такава силна вяра, че устояват на изпитанията на пазарната икономика с цената на много лишения. Други участват в православното богословие и интелектуалната дейност на Църквата водени от лични амбиции, но все пак нещо правят. А Синодалното издателство почти нищо не предприема по въпроса.
Това сриване на българското богословие е опасно, защото означава, че БПЦ не е подготвена да приеме предизвикателствата на модерното общество. Поддържана от вярата на хората, които вярват повече по национални съображения, а не по силата на висши верови истини, БПЦ рискува да бъде изолирана все повече от интелектуалните среди и да се маргинализира само до традиционен реликт, който да спомня величавите някога дни на българското православие, но да няма живостта да въздейства на съвремието.
Странната позиция на БПЦ, която се оставя в международен план на защитата на останалите православни църкви, без да развива собствена богословска и организационна сила, ще има изключително негативни последици за развитието на българската политическа философия в бъдеще. Застиналостта на Църквата в обредите и в храмовата служба в обществен план може да доведе заради силата на европейското неправославно влияние до разкъсване на връзката между българския национализъм и християнството. Църквата, която в политически план се позовава на факта, че е вселенска и универсална, рискува да загуби подкрепата на традиционно вярващите християни и така българският национализъм да загуби историзма си и да стане част от модерността. При това положение БПЦ ще загуби своя естествен защитник и ще изостави паството си на външни влияния, които несъмнено ще дойдат от страна на протестантството и на римокатолицизма, а дори и от страна на модерния атеизъм. Това ще предопредели ходовете на владиците и на управата на Църквата, които ще бъдат насочени към придобиване на международна подкрепа, която ще им бъде оказана от страна на сръбската, гръцката и руската православна църква. Тази подкрепа обаче си има цена. Тази цена е загубване на самостоятелността на БПЦ и дори поставянето й в зависимост от решения, които ще се взимат от Москва и от други православни средища. Това вече означава грях към усилията на българите от Възраждането насам, които са искали да имат собствена православна църква със свой предстоятел начело й и независима от гърците и от други православни църкви. Освен това, ако допусне изпадането си в зависимост от външни църкви, БПЦ ще загуби доверието на българското общество и ще се дезинтегрира от националния интерес, като се затвори самичка в рамките на едно катакомбно служене, където пасомите ежедневно ще намаляват. Но най-опасното е разлъчването на Църквата от българските национални настроения, което ще доведе до конфликти между държавата и политическото общество, от една страна, и на Църквата, от друга, които конфликти ще бъдат подобни на политико-религиозните конфликти от времето на Стефан Стамболов и на комунизма. В тази очертаваща се двойственост, където БПЦ, от една страна, черпи от национализма, а, от друга, се опира на чужди православни църкви, църковното ни ръководство трябва твърдо да реши дали ще върви заедно с народа си по пътя на модерността, разяснявайки феномените на днешния свят от евангелски позиции. Или ще остане вкостеняла структура, заинтересувана от имоти и от международна дипломация, в която обстановка собствено Евангелието няма да служи за нищо.
_____________________________________
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.
|
За съдбата на БПЦ – честно и открито!
