|
Ето какво намерих в този сайт:
Във времето, в което живеят Иван Асен и Сава, и сърби, и българи вече са възстановили своята независимост, водейки борба с вековни противници като Византия и Унгария. Великият жупан Стефан Неман/Св. Симеон (ок. 1170–1196, +1199 г.) и цар Асен І (1186-1196), бащите на Сава Неманич и Иван Асен ІІ, безспорно имат най-големите заслуги за отхвърлянето на византийското владичество и изграждането на своите държави. Нещо повече, по време на Третия кръстоносен поход (1189-1190 г.) двете страни са в съюзни отношения.
Както е известно, цар Калоян (1197-1207), чичо на Иван Асен ІІ, през 1205 г. разгромява край Одрин западните рицари, с което България фактически избавя православните си съседи, вкл. и сърбите, от латинската заплаха. С оглед ценностната система на онази епоха това е имало своето достатъчно важно психологическо значение за развитието на духовните и църковните връзки между две православни страни, независимо от униатската политика на самия Калоян. Още нещо, Стефан Първовенчани (1196-1227), първият сръбски крал, роден брат на св. Сава, получава подкрепата на Калоян в борбата си с унгарското вмешателство във вътрешните работи на своята страна. Отвоюването на престола във войната с Вълкан (Вукан) към 1204 г. поне до известна степен се дължи на българските военни удари срещу унгарското протеже. (1) През 1217 г. великият жупан Стефан получава титлата “крал”, подобно на някогашния си български съюзник Калоян, от Рим, в което е възможно да се забележи влиянието на Търново. Или, по-скоро, тук можем да търсим някакво своеобразно “пресичане” на взаимни идейно-политически влияния, тъй като сръбската идея и практика за получаване на кралска титла от папския Рим предхожда по време българската. Не е лишено от логика да се запитаме дали пък поне в известна степен цар Калоян не е използвал сръбския пример на контакти с Рим, макар и в силно променен вид? Отбелязвам всичко това, не само защото между българската династия Асеневци и сръбската Неманичи е имало стари връзки, свързани с общи цели и интереси. Така или иначе, наред със спорните въпроси между двете държави и техните църкви, нерядко се създава основа за сътрудничество.
Животът на двамата съвременници е твърде различен. По-възрастният Растко/Сава още млад приема монашеството и заедно със своя баща създава Хилендарския манастир “Въведение Богородично” на Света гора Атонска – обител, в която през следващите векове съжителстват монаси от двете страни, като в определени периоди българите са дори по-многобройни.(2) Сава, макар и монах, участва дейно в редица събития (вкл. в ликвидирането на българския севастократор Стрез в Просек около 1214 г.), но най-голямото му постижение безспорно е обяваването на самостоятелната сръбска архиепископия през 1219 г. Сава проявява завидни качества на дипломат и църковен политик, като получава признание от Вселенската патриаршия, тогава “в изгнание” (в Никея/дн. Изник, Турция), тъй като Константинопол/Цариград от 1204 г. е под властта на латинците. (3)
Иван Асен още като юноша трябва да бяга от столицата Търново и България, когато след смъртта на чичо му Калоян на власт идва узурпаторът Борил (1207-1218). Около 1217 г. Иван Асен и брат му Александър с наемни руски дружини се връщат в България и, побеждавайки в разразилата се междуособна война, влизат в столицата Търново (1218 г.). Цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), смятан още през ХІІІ-ХІV в. за “най-великия от всички български царе” (според Бориловия Синодик – оценка, вероятно от средата на ХІV в.), след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) превръща България в най-мощната държава в Югоизточна Европа. В територията на царството попадат и етнически сръбски земи - най-вероятно част от Косово. Пет години по-късно Иван Асен възстановява легитимната българска патриаршия, дотогава в уния с Рим, с което започва нова епоха в духовната култура на българите, а и на другите православни славянски народи.(4)
А е излязла книга с приложение на житието на св. Сава от Теодосий:
Славянска метафрастика (с приложение житие за св. Сава Сръбски)
Автор: Димитър Кенанов
Обем: 280 стр.
Формат в мм.: 165х235
Издател: ИК "Жанет-45 "
Мека подвързия
Дата на включване: 2002-10-17
Нашата цена: 10.80 лв
След обобщаващо заключение в „Притурки" се печата Вилнюският препис на житието за св. Сава Сръбски от Теодосий Хилендарец. Като своеобразно допълнение на труда, завършващ трилогията за агиобиографа Симеон Метафраст, публикуваме специално написаните отзиви на акад. Юрий Константинович Бегунов за предходните ни монографии.
|
Св. Сава [re: latani]
