Изчислението на времето в древен Египет било свързано с изгряването на най-ярката звезда - Сириус. Нейният възход съвпадал с лятното слънцестоене и с разливането водите на река Нил. Годишният кръг се състоял от 365,25 денонощия.

През 46 г. Юлий Цезар с помощта на александрийския астроном Созиген, използвайки календара на древен Египет, създал свой календар, влязъл в историята като Юлиански. Със специална заповед той наредил всички поданици на Римската империя да използват само този календар. Включвал три "прости" години от по 365 дни и една високосна от 366 дни. Година, завършваща на две нули, била високосна.

През 325 г. на Първия вселенски събор била създадена "Пасхалия", т.е. система за изчисляване деня на Христовото Възкресение. Юлианският календар бил реформиран и в целия християнски свят било въведено единно летоброене, започващо "от сътворението на света". Към цикъла на слънцето, който лежал в основата на Юлианския календар бил прибавен и този на луната, тъй като въз основа на него била изчислявана както юдейската, така и християнската Пасха и свързаните с нея празници.

През 1582 г. в Западната църква по инициатива на папа Григорий ХІІІ (+1585) била проведена календарна реформа, основаваща се на пролетното равноденствие (21 март). Продължителността на годината в Григорианския календар била максимално приближена до продължителността на тропическата слънчева година.

Тропическата слънчева година се състояла от 365 дни 5 часа 48 минути и 46 секунди, Юлианската - 365 дни 5 часа 49 минути и 12 секунди и Григорианската - 365 дни и 6 часа. Юлианският календар изоставал от тропичаската слънчева година с едно денонощие на всеки 128,2 години. При Григорианския това ставало на всеки 3280 години.

Католическият свят приел веднага Григорианския календар. Малко по-късно го приели и протестантските общности. Днес разликата между Юлианския и Григорианския календар е нарастнала на 13 дни.

А в 2100 година разликата ще стане 14 дни. Смисълът на църковните празници не е променен - Пасхата си е спазена, подвижните празници я следват.

Аз също не приемам съслужение с еретици и като съм посещавала католически храмове в чужбина не съм се причастявала. Но това не означава, че не си събеседвам с инославни. Не мразя католиците, отчитам жестовете, които правят напоследък към православната църква за изчистване на догматическите различия с цел евхаристийно общение, както е било в древност.

И накрая, за десерт, ще ти поднеса Христови думи:

Матей [5:20] Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. "