Не съм съгласен, че днес е същата ситуацията с избора. Напротив, съвсем друга е. Пред овчарите - които никак не унижавам с думите и мислите си - е стоял проблема дали да останат във вярата на дедите си или да се потурчат, което би им дали социални предимства. Но все пак - разликата е била крещяща, явна, или-или. Или - да преминат в латинство или протестантство - никой протестант не се е правил на "истинно православен", "каноничен" и пр. Ясно е било къде е православието. Днес изборът е много по-труден. От друга страна, за разлика от ония необразовани, неинформирани хора ние сме информирани, начетени сме в нещата, затова и ще ни се иска лична отговорнот за избора. Информирани сме и за това, което става - ако един епископ открито се обявява за масон, или открито съслужи с католици, можем ли да се правим на слепи и глухи? Не става дума за нравстено осъждане, а за вяра. По логиката на нищите духом (в това разбиране за "смирение" по самоопределението във вярата) би трябвало и да се потурчим - шом комшията така е направил, аз да не съм по-добър от него, аз съм беден по дух и ще вървя като говедо след който ме поведе било с власт, било с многобройност.


Та да не бъркаме смирението и неосъждането за нравствени грехове с избора, пред който сме изправени във вярата. В края на краищата не питам защо на един български архимандрит му кърпиха ануса в Москва в института Склифосовски - не е по-голям грешник от мене, а и вече е закърпен, т.е, пак е годен да служи на светото Православие. Питам за други работи - за съслужения с еретици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите