Свидетелство / Религия и мистика / Православие

Виж сега, това, което ще споделя е нещо като свидетелство. Не искам да се карам с тебе, нито да контестирам думите и богословския ти анализ по проблема стар-нов стил!
Признавам си най-чистосърдечно, че от въпроса не разбирам абсолютно нищо иза това не взимах досега отношение, а само четях и се опитвах да си обясня къде е ябълката на раздора... мисля, че завесата почна да се повдига, но ще продължа да чета по въпроса.

Друго исках да кажа - моето ЛИЧНО впечатление от тяхната (твоята, ако си още там) църква.
И така.
Една неделя сутрин пътувах с рейс № 111 (той беше, мисля, който минава по околовръстното шосе) от Люлин до някъде, където да мога да се прехвърля на транспорт за центъра, защото бързах за литургия (тогава живеех в енорията и се черкувах в "Св. Седмочисленици")... Но понеже видях, че закъснявам, почнах на ум да прехвърлям коя е най-близката до мястото, където се намирам приблизително, църква... И не щеш ли, когато стигнах резиденция "Бояна", гледам от другата страна на пътя камбанария! - Голяма, величествена камбанария, очевидно голям и благолепен храм... Доста се учудих, защото познавам почти много добре православните храмове в София, че и католическите черкви (по неволя ми се е налагало да зная последните, заради работата ми)... Но си викам, пък може и да има все някоя, дето все пак не зная... Слизам бързешком от рейса и бегом през едни трънаци и каманаци за по-пряко, че часът отиваше вече къмто 9...
Отивам и що да видя - величествена наистина и прекрасна църква... Зарадва ми се сърцето и си викам: Слава Богу!
Пред вратата едни младежи ме фиксират и ме оглеждат от главата до петите със строг поглед на старшината дежурен по столова (който е бил в казармата знае за какво говоря), но тогава все още не обръщам внимание и това не ме впечатлява, нито ме обезспокоява...
Вътре - второ учудване - стотина души, в огромното си мнозинство на възраст в диапазона 25-35 години... Всички жени с кърпи, но някак си неестествено стегнати, прекомерно като че ли акцент, може би на благочестие, не знам... Всички мъже в почти идентични стойки - плътно прибрани при петите крака, с леко отпуснат и присвит в коляното един от краката (като стоеж "Свободно" в строя). Всички със забити в земята глави... Започна да ме обхваща едно леко странно безпокойство и едно странно усещане като онова, което те обхваща, когато подозираш, че не си там, където трябва... Но ме побиха тръпки, когато видях първия поглед, една около 30 годишна жена вдигна глава и ме погледна - мътен поглед, дълбока празнота, свразяваща пустота... и мъка, и отчаяние... Постепенно се заоглеждах за погледите на другите...И все същата пустота и празнота, все същата мътност... Все същия ужас....
Междувременно литургията вървеше към края си, а аз усещах, че треперя от ужас и исках само едно - да изляза и да БЯГАААМ! Тогава, сякаш ми беше малко, дойде и следващият гръм - свещеникът, който до оня момент си служеше както си му е ред с приятен напевен тембър на гласа, застана пред събранието, с гръб към олтара и започна да произнася нещо като проповед... Казвам "нещо като", защото гласът му се промени, свали умишлено няколко октави от естествения си тембър и почти заръмжа... Не си спомням какво говори, защото бях смразен от ужас, честно ти казвам! ЧУВСТВАХ СЕ ЗАПЛАШЕН от нещо, разбираш ли ме?! Не се превземам, нито се "фтелясвам" ... Та нито темата, нито текста на проповедтта си спомням, но само "Страшен съд" и "вечни мъки" си спомням, които се повтаряха във ВСЯКО ИЗРЕЧЕНИЕ...
Исках да изляза и да бягам, да не ме хване някой, честно ти казвам...
Но за капак, що да видя най-накрая - един мой колега, кой то винаги съм смятал за мижетурка и подъл човек, защото съм бил неведнъж свидетел с каква злоба и какви обиди сипе върху работниците, а пред мене (понеже съм по-висшестоящ от него) гласът му трепери като звънче, а раболепието му чак отвращава... Та за капак видях това нищожество, което правеше земни поклони и с прхлупени клепачи шепнеше молитви... Това просто ме довърши...
На излизане бях като че ли съм преболедувал тежка болест, честно... По-неприятно усещане в живота си съм имал може би само веднъж...
И съм откровен, разказвайки това...

Трудно ми е да повярвам, че между това събрание, на това място в онзи момент беше Дух Святий... Не знам дали ме разбираш...

По-късно разбрах, че съм бил в Бъкстон, в новата църква на старостилците...

Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 12:34.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 12:35.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:15.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:19.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:20.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:25.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:27.Редактирано от Eлпидифop на 08.09.05 14:34.