Re: Абе я аз... / Религия и мистика / Православие

Ами, г-жа Валентина, не виждам какво значи да не ТЕ занимавам. Ако ми забраняваш да ти отговарям, кажи го направо, ако не - това, което пишеш, са безсмислици, аз не се старая да "занимавам" ТЕБЕ, а отговарям на пропагандните ти опуси, които са адресирани към всички. Както виждаш, на личните обиди не отговарям или отоварям с шега, тък като те не са важни нито за околните, нито за мене. Но съм длъжен да изобличавам еретическите ви мнения, с които прелъстявате съзнателно или не оскъдните си читатели.

Учението ви, че в църквата може да има ЯВНИ епископи-масони и икуменисти, а тя да си остава православна и част от Едната Света Църква - това учение е ерес против догмата за единството на Църквата. Това е ерес, производна на икуменизма. Щом църквата не е отлъчила от себе си отявлените масони и икуменисти, значи тя е съгласна с учението им. Щом е съгласна с учението им, значи и тя заедно с тях се отделя от Едната Христова Църква. Това е истината! Питай, ако не вярваш, сегашния си епархийски архиерей дядо Галактион дали е бил част от БПЦ, когато е съслужил с еретиците миналата година? Едва ли ще ти отговори, че се е чувствал отделен от любимия Синод. А ето и Синодът, пращайки ви икуменист за епархийски архиерей, доказва отношението си към икуменизма на дело. Какво има да говорим несъстоятелности тогава, че "отделни архиереи имало икуменисти и масони, ама Църквата не била икуменическа, нито масонска". Като не е, защо не се очисти от тях? То е все едно да кажеш, че един умрял е всъщност жив, защото само сърцето му е било увредено и не работело, ама виж, другите му органи са били здрави, затова можем да го считаме жив... Считай го, докато почне да смърди. Щом съслужиш с някого, щом се причащаваш с някого, ти приемаш вярата му - това е истината, това важи в Църквата. Останалото - "владиката не бил съгласен с икуменизма... ама... ами никой не го питал" - са бабини дивитини!

Тук съвсем не на място и изопачени са примерите, как "Църквата толерирала дълго време еретици, напр Филиоквето". Това просто не е вярно. Ако става дума за ново учение, което не е ясно - дали е ерес или не, тогава наистина може дълги години да текат спорове, да се изяснява - какво всъщност се проповядва. И особено валиднио е било това през Средновековието, когато самия контакт между епископите е бил затруднен или невъзможен за дълги периоди поради войни, ненадеждни съобщения и пр, така че наистина много пъти и светци са влизали в общение с еретици по недоразумение, подведени от някакви ненадеждни и неясни сведения и пр. Но с една дума - спорът за Филиоквето изобщо не може да е някакъв аналог на икуменическите истории. Освен това, той не може да бъде профанизиран до твърдението, че 500 години православните чакали, чакали (бъдещите) католици да се откажат от Филиоквето, па накрая ги отлъчили... Който се интересува, може да намери материали за отпадането на Рим и да се убеди, че подобни "изчаквания" и пр не е имало, а е имало спор и война на идеи, с политически намеси почти непрекъснати, с налагане и отмяна на анатеми и пр и пр.