"Ти искаш да отидем при о. Сергий за доказателства. Защо възприемаш о. Сергий като все и вся в тази църква? От него отдавна нищо не зависи, ако изобщо е зависело някога, пак твърдя, че за много неща той е просто подведен и използван, информацията до него пристига с до голяма степен "спестени" поради лошото му здраве подробности. Ще отидем и какво ще ми каже о. Сергий? Нима мислиш, че той би говорил срещу някого? Или би споделил страховете си или грешките си с теб и мен?... "
Разбирам. Според теб о.Сергий има съмнения, но въпреки това угоднически би пратил без грам угризения хората, които са се обърнали към него, в заблуда. Изглежда в твоите очи той все пак може да има толкова продажност в душата, на колкото примерно ние с теб сме способни. Или не, даже още по-лошо. Той не би споделил грешките си. Престъпно би мълчал според теб. Би предал истината с мълчание. Нещо, против което винаги е бил. Нещо, в което ти обвиняваш владиката между другото. По какво ги различаваш тогава? Няма разлика освен някакво субективно неоправдано твое усещане. Само че о.Сергий далеч не се вмества в тази характеристика на съзнателен мижитурка, в която с толкова ”уважение” го настани.

Много жалки представи имаш за хората, много жалки. А те съвсем не ги заслужават. Не знам кой те е учил това да виждаш в хората. Не и Евангелието, не и Православието. Казват, че съдим за другите по себе си. Ако е вярно това, наистина трябва да обърнеш внимание накъде те води твоят собствен курс.