welcome back

изобщо не искам да звуча поучително, само за протокола:
грях не означава грешка, за която си носиш последствията, а отдалечаване или разминаване с целта - в случая с християните, това е спасението на душата.
страха от бога не е страх от наказание.
когато христос е научил апостолите да казват молитвата "отче наш" той не го е направил защото тя звучи добре и е лесна за казване. обръщанието към бог като към родител, като към баща, напълно променя дотогавашната представа за бога, като нещо далечно, отдалечено, строго и враждебно, дето само дава заповеди и наказва, ако не слушаш.
за християните Бог е баща, който се грижи за децата си (всички хора) и ги обича. страхът от него е по - скоро страх да не го огорчим, като изпаднем в грях и страх да не направим нещо лошо, с което да се отдалечим от него и спасението. все едно да се страхуваш да не изпуснеш влака поради някаква разсеяност, макар примера да е малко грубоват.

но това само за протокола.
я остави тия работи, кажи как беше в Пирин - къде ходи и какво има там за гледане и преживяване.
аз, например бях в родопите, ходих на кукерски "парад" и участвах в езически мистерии.

българин да се наричам...