|
Знаеш ли, че Константин Каменов ми е приятел. Много от изворите , послужили му за написване на книгата "Небето помни - Протобългарска история" съм му ги давал аз. Той беше решил да напише още четири книги, но след информацията, която му дадох преди няколко години се отказа.
Същото се получи и след срещите ми със соченият за най-голям окултист в България. Той унищожи подговени за отпечатване книги и разбрах, че е започнал да ги пише отново.
Христос не е бил българин, а от племето Беси (Есеи), живяло на територията на Западна Тракия, Централни и Западни Родопи. Името Българи получават по-късно неговите последователи. Не забравяй, че Евангелие е гръцки превод на българската дума БЛАГОВЕСТИЕ. БЛАГИ АРИ (хора) са първите приели християнство народи.
И въстав Исакый, и видЂ толпу бЂсов, и лица их паче солнца, един же посрЂди их сіаше паче всЂх, и от лица его луча исхожааху. И глаголаста ему: «Исакые, сей есть Христос, над поклонися ему». Исакый же не разумЂ бЂсовъскаго дЂйства, ни памяти имЂ прекрьститися, изъшед ис кЂліа, поклонися аки Христу бЂсовъскому дЂйству. БЂси же кликнута и рЂша: «нашь еси, Исакые!» И въведоша его в келію, и посадиша, и начаша садитися около его. И бысть полна келія бЂсов и улица Печернаа. И рече един от бЂсов, глаголемый Христос: «възмЂте сопЂли и бубны и гусли и ударяйте, а Исакый нам спляшеть». И удариша в сопЂли и в гусли и в бубны, и начаша им играти. И утомивше его, оставиша его еле жива суща, и отъидоша, поругавшеся 1 ему...
Този Христос, който познаваме днес от църковните учения няма нищо общо с Христос, познат на средновековните писатели. Ето още един пример:
“Как Пантагрюел разказва тъжната история за смъртта на Херосите
Епитерс, баща на ритора Емилиан, пътувал от Гърция за Италия на кораб, натоварен с различни стоки и множество пътешественици, и ето че един късен слетобед, недалеч от Ехинските острови, разположени между Морея и Тунис, вятърът внезапно спрял и корабът бил отнесен към остров Паксос. Когато пуснали котва и едни от пътешествениците продължавали да спят, други бодъствували, а трети по навик си пиели и хапвали, нечий силен глас на острова неочаквано произнесъл името Тамун. От този вик всички се смразили, и макар въпросния Тамун, родом от Египет, да бил кормчия на кораба им, никой с изключение на няколко пътници не знаел името му. Гласът се разнесъл повторно: някой отново закрещял неистово и призовавал Тамун. Загубили ума и дума, всички мълчали и се спотайвали, но ето че гласът прогърмял за трети път, по-страшен от преди. Накрая Тамун се изправил и казал: “Аз съм тук. Какво изкаш? Какво трябва да сторя?” Тогава гласът още по-силно го назовал и му заповядал с ппристигането си в Палад да съобщи, че великият бог Пан е мъртъв.
Тези Думи, както разказва после Епитерс, ужасили и само дето не уморили всички моряци и пътешественици. И те в недоумение започнали да се питат един друг какво да правят: да премълчат или да разгласят заповедта. Най после Тамун решил, ако духа попътен вятър, да си продължи нататък, без да казва нищо, а ако пък морето е спокойно, да съобщи новината, която току що бе научил. И ето, Станало така, че когато доплували до Палад, нямало ни вятър, ни вълни.Тогава Тамун се изправил на носа на кораба и като обърнал лице към брега, високо извикал, както му било заповядано, че великият Пан е мъптъв. Не успял още да произнесе и последната дума, когато от сушата се възнесли дълбоки въздишки, гръмовни стенания и сърцераздирателни вопли, излезли не от едно, а от хиляди гърла.
И тъй като мнозина чули вестта, тя скоро стигнала чак до Рим.
Тогава римският император Тиберий заповядал да доведат при него Тамун, изслушал го и повярвал на думите му. И като разпитал учените, каквито тогава в неговия двор и в Рим имало мнозина, от всичко, което чул, заключил, че Пан е син на Меркурий и Пенелопа. Същото твърдял Херодот, а след него и Цицерон в книга трета “За природата на боговете”. Аз съм склонен да мисля, че се касае за великия спасител на правоверните, когото зависливи и жестоки юдейски първосвищиници, книжници попове и монаси подло осъдиха на смърт. Такова тълкуване не ми изглежда неприемливо: по гръцки с основание го наричат Пан, защото той наистина е наше Всичко; всичко, което представляваме, което изживяваме, всичко, което имаме, всичко, на което се надяваме; всичко е в него, от него и чрез него. Това е добрият Пан, великият пастир, който според думите на пламенния овчар Коридон от все сърце възлюбил не само стадото, но и овчарите си, и в часа на неговата смърт жалби, въздишки и стенания огласили земя и небо, море и преизподня. Времето потвърждава това мое тълкуване, защото този всеблаг и всевелик Пан, единствен наш спасител, завърши дните си в Ерусалим по времето на римския цезар Тиберий.
Като каза това, Пантагрюел замълча и потъна в дълбок размисъл. След малко видяхме да текат от очите му сълзи, големи колкото щраусови яйца. Господ да ми вземе душата, ако съм преиначил поне една думица.”
Това го пише Франсоа Рабле през ХVІ век в книгата си "Гаргантюа и Пантагрюел"
Орфей го има единствено на една монета, сечена през римската епоха във Филипопол.
"ПАН", "Бесен" подхожда повече на ОрфеЙ, отколкото на Христос.
Защо тези автори, които цитирам го бъркат? Освен Христос да е църковното име на Орфей (Хор Тео). Най почитаният бог в Римса Тракия е бил Хермес (Хор Месий, Месията), Иероним в своята карта пише нещо за Месия и България, но "учените" го четат Мизия. Защо ли?
Като модератор в този клуб те моля, да ми позволиш да изкажа моите теории и призовавам всички знаещи да ме опонират. Така ще мога да ви дам много доказателства, че съм прав.
Не само това, но и ще научите много нови неща за Христос, Библията и Православието.
Ваш Орос.
|
Re: Христос бил българин.. [re: Valentina]
