Не, това не е изопачена биология, а просто биология. И един шеговит опит за представяне вкратце историята на Сътворението. Тази история е по-близо до истинската в сравнение с версията на не дотам добре запознатите с фактите автори на Битие. Не ги виня – нямало е просто как да ги знаят.

Що се отнася до науката, между нея и религиите няма кой знае колко допирни точки – науката си задава друг род въпроси и търси отговорите им с други методи. А и сигурно ще се учудиш да разбереш, че доказателствата в науката всъщност имат много по-малка тежест от опроверженията, които се ценят далеч повече. Така например аз бих могъл да приведа най-разнообразни доказателства в подкрепа на тезата, че Земята е плоска като тепсия. Но всичките те взети накуп не струват нищо в сравнение с едно единствено опровержение – например факта, че някой, като да речем примитивен ветроход с 18 изтощени моряци, носещ гордото име „Виктория”, последния от флотата на оня безумец Магелан, е успял да я обиколи.

Аз, разбира се, трябва да се извиня, задето се пошегувах – малко неуместно сигурно – с Божията заповед „Не убивай”. Нямах за цел да обиждам никого. Същевременно, връщайки се към основната тема, със съжаление трябва да ти кажа, че не подкрепям твоето мнение, че Църквата е ненужна. Тъкмо напротив. Независимо дали под Църква имаш предвид институцията или просто църковната сграда. Някои тук изтъкнаха, че Църквата би могла да ти даде подслон от дъждовните бури или слънчевия пек. Това е вярно и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Но Църквата е далеч повече. В индивидуален план проповядваните от нея устои са моралната котва на личността, ориентирът в душевният свят на човека, неговата „база данни” за самооценка и личностна стойност. Това – искаме или не – е така дори за хората, които не са религиозни, като мен например. Просто защото този тип цивилизация, в която сме родени, стои върху християнските морални ценности. Те са общи за християнството и обикновените хора ги възприемат като такива - християнски, без да се задълбочават и без да се интересуват от различията между католици, православни, протестанти и прочие. Дори и когато не се наричат или възприемат като заслуга на християнството, те си остават такива, а тяхното налагане би било невъзможно без Църквата. Така е и по отношение на обществата, където Църквата винаги е проповядвала абсолютните морални ценности – осъждането на убийството, лъжата, кражбата, убедеността, че семейството е най-важната част на обществото и че милосърдието, състраданието и подкрепата трябва да са в основата на човешките взаимоотношения. В противовес на безчовечните идеологии от, да речем, първата половина на 20 век, където моралът е релативистичен – убийството на класовия, расовия, партийния или както са го кръстили там „идеолозите” враг се представя не като убийство, а като дело добро и полезно, защото „не може да си добър, ако не си лош с лошите”, експроприацията е „грабеж на награбеното” и се поощрява, личността се възприема като винтче без всякакво значение в колективистичната машина, ролята на семейството „отмира” при изграждането на личностните качества на детето за сметка на „колективното” възпитание за партийни цели и т.н. и т.н. Църквата винаги твърдо се е противопоставяла на подобни идеи и всъщност, независимо дали го признаваме, именно нейното разбиране за морал се изповядва от обществата, които понастоящем са водачи на човечеството. Това е един несъмнен факт и нейното разширяващо се влияние, на което сме съвременници и свидетели, никак не е случайно. То говори, че за милиони хора Църквата е нужна и че според тях в посоката, която тя ни сочи, е Спасението.

Истинската грижа на човечеството е човека