Човекът е неунищожим - само тялото е унищожимо.

Ами горе-долу е така - в случай, че оставиш потомство, обаче. Гените действително са, ако не безсмъртни, то доста дълговечни, и аз, да речем, нося в себе си абсолютно същите, както и неизвестния ми прадядо кроманьонец или, ако предпочитате, Адам и Ева. Впрочем, на Земята всъщност преобладават организмите, при които и "тялото" е безсмъртно, в смисъл, че те не познават естествената смърт или казано по друг начин - нямат краен срок на съществуване. Това са микроорганизмите, които се размножават, най-общо казано, чрез делене - след като съществуват известно време се делят на два /или повече в някои случаи/, абсолютно еднакви на първия или пък не толкова еднакви, ако при процеса на делене претърпят някаква мутация. Но и в двата случая не може да се каже, че първият е умрял, нали? Въобще Смъртта като предопределен и неизбежен завършек на живота на отделния индивид се е появила доста късно - милиарди години след като се е появил Живота. Дотогава Смъртта е имала власт да слага край на живота само, така да се каже, при нещастни случаи - ако твоят брат микроорганизъм те изкльопа пътем, или се блъснеш в нещо твърдо, или пък доста по-здравичката от днешната слънчева радиация ти предизвика някоя несъвместима с живота мутация. От тоя род неща. С появата на многоклетъчните обаче, Смъртта била повишена в чин ефрейтор и, слагайки край на дотогавашните хлапашки лудории, почнала да се взема по-насериозно. Отначало не много, после повече, но истинска власт над съдбата на отделния индивид Тя получила едва с възникването на половете. Многоклетъчните двуполови организми вече не разчитали на случайни мутации, за да се приспособят по-добре към средата си, както правели едноклетъчните, а комбинирали своите гени при размножаването, увеличавайки хиляди пъти вероятността да получат по-качествено поколение от тях самите. Е, вярно, увеличавала се, макар и не в същата степен, и вероятността генната комбинация да е по-несполучлива от родителските, но тук в действие влизал естественият отбор и прочиствал негодните. Обаче, как да се избегне извечната склонност на старите да дават акъл - в случая по-зле съставена комбинация от гени - на младите? Ето тук вече Смъртта, дослужила до генералски чин, кардинално решила въпроса, отстранявайки "старите" от по-нататъшно участие в процеса на размножаването, като им въвела някакъв лимит, краен срок на съществуването им като индивиди. Така че, Библията принципно е права - били сме изгонени от Райската градина на Безсмъртието с появата на другия пол. Само мъничко е объркала реда - в действителният случай това се е случило със сътворяването на Мъжа. Тази грешка едва ли е случайна - аз лично подозирам, че се дължи на немаловажният факт, че Библейските Книги са писани единствено от мъже. Та те малко са преиначили действителността. Истината обаче е, че Природата, която вие - с право или не - приемате за Божие творение, никога не е гледала на Мъжа като на нещо повече от редови обслужващ персонал във великото дело на Живота.

Така или иначе, макар че платили за горделивия си стремеж към съвършенство със загубата на своето индивидуално Безсмъртие, двуполовите многоклетъчни организми се развили в безброй видове - а видът вече бил доста по-устойчив и дълговечен от който и да е микроорганизъм. Все пак и Безсмъртните не си оставили магарето в калта и днес все още имат чувствително надмощие над прогонените от техният безсмъртен свят - и като разнообразие и просто като численост, защото в стаята, в която сте в момента, има доста повече микроорганизми, отколкото са например хората по цялата планета. Продължава и нестихващият антагонизъм между едните и другите - една голяма част от Безсмъртните по никой начин не са склонни да се примирят с грехопадението на многоклетъчните и във всеки изтекъл от тогава насам миг са се опитвали да ги унищожат. Вие, които четете това, съвсем не сте изключени от нарочените за ликвидиране. Хиляди, и дори милиони от тях, ви атакуват с всяка глътка въздух, която поемате. И ако не сте мъртви, то е, защото мощната защита на вашето тяло ги коси в многомилионни хекатомби. Живи сте, защото убивате тези, които се опитват да убият вас. Или, казано накратко, ежесекундно нарушавате поне една Божия заповед, а именно: "Не убивай". Е, какво да ви кажа, освен - горко ви.

Истинската грижа на човечеството е човека