Първо искам да кажа, че не твърдя за теб, че си деградирал. Само казвам какво би се получило, ако няма въздаяние (последствия) за нашите лоши прояви.

Според мен няма такова нещо като без последствия. Рано или късно в живота (може би и следващия) на извършилия безчестно дело - ще се появи неприятно изживяване със същата сила на злодеянието, което е извършил - това е горе-долу кармата - но не както будистите я описват.
Ами точно върху това твърдение се основава и нашето разбиране за ада. Кой човек не греши? Единствено Бог не греши. Но всеки грях е насочен срещу Бога и Неговата блага воля. Ако пък ние грешим, то със сигурност ще има за нас лоши последствия от това. Какви са тези последствия? Тъй като нашите действия са насочени против Бога, то отиваме в място, в което Него Го няма. Не в смисъл, че Той не може да присъства там, но просто е вдигнал Своята благодат и го е оставил да се самоуправлява. Единствено това е ада и нищо друго. Обаче проблемът е там, че човек не може да живее без Бога, такъв живот няма смисъл. И така в ада виждам три мъчения за душата:
1. Липса на смисъл от съществуванието там.
2. Съвестта, която непрекъснато ще гризе заради сторените и непростени през живота грехове.
3. Невъзможност да се излезе оттам.
Последното не е защото има строги пазачи и високи огради. Не. А защото такава душа би се чувствала още по-зле в Божието присъствие заради настройката, която сама си е създала чрез вършенето на грехове.
В ада попадат хора, които сами са се повредили и са отхвърлили принципно начина, който Бог им е показал за да се спасят от това положение.

Ясно е, че за греховете трябва да се претърпят тежки последствия. Кой би избегнал тогава адската участ? Никой. Но точно затова слезе Христос и пострада като понесе греховете на цялото човечество. Той претърпя последствието от греха за всеки човек. Затова всеки, който вярва в Него и се кае ще се спаси и греховете му ще бъдат простени. Само чрез Христос ние можем да избегнем лошите последствия от действията си.