В темата от 2003 г. е писано доста за разликата между изкушение и съблазън, как да се борим с тези помисли и каква награда печелим при успешната борба с тях. Но почти нищо не се споменава за източниците или оръдията на съблазън: хора, вещи, мисли... Всички сме чели:"Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.", "И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената...", "...обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда." и т.н.
Що се отнася до хората - явно не е необходим умисъл, за да бъдеш съблазнител, така ли е? Достатъчна е небрежност - невнимание към слабостите на ближните? Да си бил длъжен и да си могъл да разбереш, че биха се подхлъзнали?
А предложението за самоокачването с камък и цамбурването в дълбокото изглежда много примамливо понякога... Когато се осъзнае отговорността за душата на другия... Но все пак има и по-добри решения...