"Каква е разликата между съблазън и изкушение?"

Съблазънта, според мен, е мисъл, помисъл, идея, алтернатива, която изкристализира в съзнанието ни въз основа на наше впечатление или опит в момента, или изплува от предварителен наш опит, или е посадена в главата ни от лукавия (но представена от него за наша мисъл или идея). Ако допуснем такава небогоугодна идея/алтернатива/прилог и тя ни увлече, ще бъдем съблазнени и ще тръгнем по пътя на греха - но може и да се отърсим, да се осъзнаем (кроейки планове как да реализираме идеята си или идеята "си") и в крайна сметка да не съгрешим, да се въздържим.


Ако съблазнителната идея е от Бог допусната за наше изпитание (ако е прилог) може да паднем в изкушението (изпитанието), да съгрешим като напр. се възгордеем, като оклеветим някого, като нарушим Божия закон, като в нашето щастие или благоденствие забравим за болката и нещастието на ближния, или като се отчаяме, като се разбунтуваме против Божия промисъл...

Но може и да удържим и да зарадваме Бог. Който пък отново за наше добро ще ни постави на кръстопът. Ще изпита търпението и вярата ни; чрез нещастие или щастие, чрез бедност или богатство, чрез измяна на приятел или чрез похотлив колега ще допусне ново изкушение. Но ще ни даде и сили да го превъзмогнем. За нас е важно да се поучаваме от Евангелието, от нашия и от чуждия опит, да се въздържаме от съблазни (които могат да ни вкарат в грях), да очакваме новото изкушение (изпитание) и каквото и да е то, да хвалим и да благодарим на Бог - за всичко.



Св. Марк Подвижник
Лукавият (изкусителният) помисъл за ония, които го побеждават в себе си, е знак на любов към Бога, а не знак на грях. Защото не нападението на помисъла е грях, но приятелската беседа на ума с него. Ако не обичаме тоя помисъл, защо се задържаме при него? Невъзможно е щото нещо, което ние от сърце ненавиждаме, продължително да събеседва с нашето сърце, без ние греховно да участваме в това.


"Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:5-6).

"Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа" (Втор. 13:3).

"Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" (1 Кор. 10:13).

Св. Варсануфий Велики
Бог допуска да се обучаваш в духовната борба според твоята сила. А великите мъже Той изпитва, според тяхната сила, с велики изкушения, и те се радват на това, защото изкушението довежда човека до преуспяване. Дето предстои нещо добро, там има и борба. И тъй, не се бой от изкушенията, но се утешавай в тях, защото те водят към напредък.

Св. Йоан Касиан Римлянин (350-360 г.)
Изкушението бива двояко - чрез щастие и чрез нещастие. Причината пък, поради която биват изкушавани хората, е трояка: в повечето случаи това става за изпитание, понякога - за изправление, а често пъти и като наказание за греховете ни.

Св. Йоан Златоуст (347-407)
Не характерът на изкушенията, а небрежността на духовно ленивите е причина за падението.

Св. Иоан Кронщадски
Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.

Архим. Серафим (Алексиев)
Изпитанията, които обикновено са свързани със скръб, сами по себе си не са непроменно зло. Те стават зло, когато човек падне в ропот поради тях или се огреши по друг някой начин чрез тях. Но ако човек претърпи изкушението, ще излезе от него с богата придобивка, защото ще се утвърди в добродетелта и ще бъде увенчан като победител.
Без изкушения няма победи, без изкушения няма и награди. Ако поради изкушението някой пада в грях, виновно за това е не изкушението, а собственото нехайство за спасението. ...Фактът, че едно и също изкушение проваля едни, а други въздига, доказва това.
Изкушенията са подобни на буен поток, през който мъчно се минава. ... Човек или преодолява изкушенията, или пада в тях.
Добродетелта - това чудно Божие насаждение - не е в състояние да расте без дъждовете на изкушенията.
Не нашите собствени сили ни пазят от падения при изкушенията, а Божията милост.


Старецът Йосиф Исихаст (1895-1959)
Човекът, като невръстен младенец, проси от Бога Неговата свята воля. Бог, като преблаг Отец, му дава благодат, но допуска и изкушения. Ако той претърпи изкушенията безропотно, получава допълнително благодат. Колкото повече благодат получава, толкова повече изкушения му се прибавят.
Не се опитвай да търсиш своята правота, защото тогава ще бъдеш неправ. Каквито и изкушения да допусне Господ, научи се да ги изтърпяваш мъжествено. Без много оправдания казвай: "Прости" и без да си сгрешил, кай се, все едно, че си сгрешил. Но казвай, че си сгрешил с вътрешно съзнание, не само външно, заради похвала, а дълбоко в себе си да осъждаш.