|
В отговор на:
Не зная защо всички се силят върху тази "любов между жената и мъжа"
Ами може би, защото тази любов добива пълнота само в тайнството брак, защото мъжът и жената добиват пълнота и стават едно само в тайнството брак. Защото по думите на един светец, както монашеското пострижение се явява второ кръщение за инока, тайнството брак се явява второ кръщение за съединяващите се чрез него. И ако продължа с думите на този светец, тайнството брак е дори нещо много повече, защото апостол Павел когато говори за Христа и Църквата не ги уподобява на иночество, а на тайнството брак.
В отговор на:
а никой не го е грижа да възпитава децата по християнски, които са уж плод на любовта и най-малко любов родителите проявяват към душеспасението на чедата.
Хубаво е да си изясним няколко неща относно брака. Плодовете на любовта осъществена в тайнството брак, не са само децата, децата са един от плодовете. Най- важният плод е пълнотата, която добиват в това единение мъжът и жената, пряко указание за това имаме в Битие, където се казва, че Бог създаде човека, мъж и жена ги създаде... Бог взе ребро от Адама и създаде Ева... Но това е тема за друг разговор.
Тук иде реч за брака и бракът като такъв, в неговия Новозаветен смисъл няма за свое назначение създаването на деца или с думи прости консумацията на брака няма оправдание в правенето на деца, колкото и абсурдно да прозвучи това за някои (много) мастити съвременни православни богослови.
И за да се върнем на въпроса за възпитанието на децата, позволявам се да попитам, кое ви дава основание да казвате "уж плод на любовта", защото ако не са плод на любовта, то те следвайки логиката, трябва да са плод на "похот мъжка"? Как тогава брачното ложе е чисто?
Не мога да се съглася с обобщението, че родителите не проявяват загриженост за душеспасението на децата си. Може да има и такива, семейства всякакви. Но все пак дали родителят настоява или не, идва момент, когато детето прави само своя избор, родителят може единствено да помогне, да насочи, но изборът е индивидуален, личен.
ПП. И ще си позволя една перефраза: след св. Йоан Златоуст всичко написано за брака, е само преразказ. За мен лично най-доброто от съвременните книги на тази тема е книгата на прот. Йоан Майендорф.
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
|
Re: Бракът като път на спасение [re: Prokimen]
