Ето няколко слова на Светите отци за отричането от света и за значението му за онези, които търсят Бога.

Преподобният Исак Сириец:

"Никой не може да се приближи към Бога, без да се отдалечи от света. Отдалечаване наричам не телесното преселване, а откъсването от светските дела. Добродетелта на отстраняването от света се състои в това да не занимаваме с него ума си."

"Колкото човек пренебрегва този свят и ревнува за страха Божи, толкова се и приближава към него Божият Промисъл."

"Ако някой доброволно се лишава от благата на света, според колкото се лишава от тях, дотолкова го съпровожда милосърдието и го подкрепя човеколюбието Божие"

"Разруши предварително всеки външен съюз в себе си, и тогава ще можеш да бъдеш в съюз с Бога в сърцето си; защото единението с Бога се предшества от отричане от вещественото. Хлябът се дава на младенеца, след като е закърмен с мляко. Така и човекът, който възнамерява да преуспява в Божественото, желае преди това да се отстрани от света, както и младенецът от майчините обятия и гръд."

Преподобният Иоан Лествичник:

"Отричането от света е съзнателна ненавист към вещественото, възхвалявано от миряните, и отхвърляне на естеството с цел да получим онези блага, които са над естеството."

"Онези, които поемат такъв подвиг, трябва да се отрекат от всичко, да презрат всичко, да се надсмеят над всичко, да отхвърлят всичко, за да положат твърда основа."

"Монах е онзи, който се придържа само към Божиите слова и заповеди по всяко време, на всяко място и във всяко дело. Монахът е непрекъснато принуждаване на естеството и неотслабващо внимание към чувствата."

"Монах е онзи, който, скърбейки и страдайки с душата си, винаги помни и размишлява за смъртта - и насън, и наяве."

"Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, та кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: тоя човек почна да строи, и не може да доизкара? Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди? Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир. Тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик" (Лук. 14:26-33).