"ти точно би трябвало да знаеш за мистичните ми преживявания в Духа..."...


Cave, човек не може да знае истинските мистични преживявания на хората. Те са тайна, и тайнство (както всичко у Бога е тайнство, така и личните Му отношения с хората са тайнство). Глупаво ще бъде да се усъмня в автентичността или дълбочината на твоите мистични преживявания. Но по същия начин ми се струва нелепо да отричаш мистичен опит, който не познаваш (на монаха), само защото твоят идеал за духовен подвиг не съвпада с монашеския, и защото не можеш да натъкмиш монашеството в живота и ценностната система на първите християни. Чудя се как, при това, си толкова категоричен. Ако бракът е тайнство (и е!), то колко по-необятно и необяснимо е общуването на монаха с Бог.

Разбира се, че апостолите, на които е заповядано “вървете и кръщавайте...” няма да се оттеглят от света. Но ако безбрачието, което ап. Павел така насърчава, отричането от света, нестяжанието, търсенето на Бога и пр. - ако те при променени условия, с годините и натрупания опит са отвели някого в “пустинята” и в монашеското общежитие, теб това какво те бърка (та така се възмущаваш)? Това е техен избор (и тайна за теб и мен), това е личен избор, който твоето разбиране на Писанието не би могло да промени.

"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си", "Намрази... самия си живот", "Погуби душата си заради Мене" (Лук. 9:23; 14:26; 17:33; Иоан. 12:25).

"Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик; и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лука 14:26-27).

Така те разбират подвига и служенето си. Но твоето несъгласие и неразбиране, не го прави небиблейско.

Подвиг било, според теб, да живееш сред хората, а останалото (монашеството) било суета. При целия акцент, който Православието поставя върху покаянието, не можеш да кажеш, че този който отива в манастира “за постническо житие”, го прави от суета. А точно това казва монахът при подстрижението си.


Но такива като теб – отричащи – явно не е имало много. Защото с манастири е бил осеян целия православен свят, и в манастири са ходели за напътствие и изповед. Как монасите са служели? Явно с различно от твоето разбиране за служене. Като пренебрегваш мистичния аспект на монашеството, оцени поне реалните факти.

Манастирите не са били създадени, за да запазят българщината, но са го направили. Те са били живи средища и на нравствеността, и на духовността.
Стълпничеството, самотните килии, пустинята и пр. явно не са самоцел, а средство. Ако не виждаш в Библията стълпничество, запознай се поне малко с резултата от стълпничеството. (По подобен начин, след като нямаш мистичен опит с иконите, не ги отричай с лека ръка, а се довери на тези, които са имали такъв).


Ако искаш, прочети тук за монашеството

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите