ми не, и принципът го няма - къде е ?

мъченичеството винаги е било плод на мисионерската дейност - новият завет потвърждава това на всяка своя страница. в този смисъл казвам, че то не е зорлем, то не е самостоятелно търсено в неща, които "имат вид на благочестие, но не ползват нищо в борбата против угождаването на тялото", няма ги стълпничествата, самотните килии (няма въобще килии, освен в затвора), има я пустинята но само за 40 дни (писано е, че Той отиде изрично за да бъде изкушаван, и после се върна при хората), и т.н. - тези неща не са подвизи, тях ги има и в други религии - подвиг е да живееш СРЕД ХОРАТА, като християнин. всичко друго е суета, самопрелъстителна при това. винаги съм се учудвал на способността на човек да извлече не от плътския грях, а от мнимото религиозно себепожертвувание повод за безкрайно себеутвърждаване. взрете се сами в монасите си да видите, как особено от най-ревностните струи същия дух, които обитава и в студентите в йешивата. в живота си съм научил една проста истина - между сластолюбивата плът и религиозната плът (разбирай падналото човешко естество) няма никаква разлика. освен, че понякога първата изпреварва втората в божието царство, научавайки неподправено най-важния урок - как Христос да заживее в теб, а не ти да се стараеш да възпроизведеш с някакви техники Неговия живот ... жалко начинание ...

death comes first. then resurrection life.